Аз и Широ водехме нормален живот като ученички.Всеки наш ден беше еднакъв.Танци,събиране в тях или в нас,гледане на филм с куп храна ,училище и пак отново.В училище бяхме един вид аутсайдери .Не общувахме с когото и да е толкова много. Включвахме се...
Бяхме готови за излизането. Широ трябваше да се преоблече което и отне приблизително 2 часа. Тутка .Тъй като тя не живееше твърде далеч от нас просто щяхме да я изчакаме пред тях. Хвърлих бърз поглед в огледалото. Нормалният ми стил беше на лице- черни накъсани дънки, дълга тениска с принт на Mики Mаус , черната раница която мъкнех с мен на всякъде и черните кецове. Обърнах се към Джимин. Той беше облякъл обикновена блуза и черен анцуг.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Като мен той носеше раница в която беше сложил шапка,вода и още куп глупости които нямаше да му вършат работа . Притеснявах се , че не се беше дегизирал .Надявах се да не привлече внимание към себе си.
Докато пътувахме към Широ беше тишина.Нито единия не пророни и дума. Той просто извади телефона си и започна да разглежда нещо докато вървяхме. Не казах нищо. Вероятно имаше работа. Пресякохме улицата и вече бяхме пред домът на приятелката ми ,която вече се задаваше към нас. Братовчед ми не обърна внимание особено.Продължаваше да ръчка по телефона си ,когато прочистих гърлото си. Той вдигна поглед от екрана усмихвайки се . Погледнах Широ, очаквайки нейната реакция но тя просто седеше там и се държеше нормално. Явно беше свикнала с факта ,че ще трябва да гледа тази усмивка докато той е тук.
-Ами сега ще те разведем.Добре е да оставиш телефона за да се насладиш на природата. – казах драматично разпервайки ръце
-То па една природа. – измрънка под носа си Широ очевидно отегчена от това че е навънка. Обърнах се с ядосан поглед към нея (разбира се на шега) и я плеснах по главата леко. Тя изохка преструвайки се , че я е заболяло.
Качихме се на метрото. Джимин беше като детенце в магазин за сладки. Очите му бяха широко отворени и разглеждаше наоколо, усмивката не напускаше устните му.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
