Аз и Широ водехме нормален живот като ученички.Всеки наш ден беше еднакъв.Танци,събиране в тях или в нас,гледане на филм с куп храна ,училище и пак отново.В училище бяхме един вид аутсайдери .Не общувахме с когото и да е толкова много. Включвахме се...
Беше тиха нощ. Единствения шум който можеше да се чуе е дълбокото дишане на всеки от нас и на моменти, хъркането на някое от момчетата. Беше спокойно . Може би ако изпуснех игла, падането и щеше да се чуе в тишината. Бях дълбоко замислена за бурята отвън, когато тя реши да разбуди всички ни. Или поне една част . Едрите капки падащи от небето се блъскаха яростно в прозорците. Гръмотевиците запълваха тишината в къщата , а мълниите караха стаята да свети сякаш осветлението беше пуснато.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Завих се през глава . Бях от хората , които се плашеха от бури ,независимо дали бях навън или на закрито. Опитах се отново да заспя ,игнорирайки звуците отвън, преди силен писък да прониже ушите ми ,карайки ме да се изправя на леглото. Момчето в стаята тепърва се пробуждаше. Още една мълния падна наблизо донасяйки поредния писък. Нямаше и секунда и вече бягах към стаята от където се чуваше шума. Влезнах с гръм и трясък. Широ и Техьонг бяха на пода пред огромния телевизор , завити през глава с одеялото , прегърнати .
-НОЯ ТОКА СПРЯ! СТРАХ МЕ Е! – Широ извика , сгушвайки се повече във момчето до нея. Силен гръм се чу и аз закрих ушите си, не само да предотвратя шума отвън , но и да избегна пищенето на двамата в стаята.
Запътих се към отвореният прозорец в опит да го затворя. Да ама не. Вятъра беше силен , карайки дъжда да се сипе буквално в стаята . Нямах достатъчно сила , за да бутна скапания прозорец. Колкото повече се доближавах толкова по-силно бурята ме буташе в обратната посока. Двамата зад мен бяха твърде изплашени за да помръднат от мястото си. Бях сама срещу бурята. Направих няколко крачки слагайки ръка на челото си, в опит да избегна дъжда в очите си. Вятъра беше упорит срещу мен. Пода вече беше целия във вода. Опитах се да направя отново крачка, когато някой мина покрай мен с бърза скорост , затваряйки прозорецът .
- Май ти трябваше помощ а? Не си толкова силна колкото изглеждаш.
Юнги се обърна към мен . Самодоволната усмивка се разпростря на лицето му при вида ми.
