*Гледна точна Ноя*
Дорис се роди. Най-сетне. Бебчето , което ме караше да ям като за световно цели девет месеца, сега спеше спокойно в прегръдките на баща си. Юнги не сваляше усмивката от лицето си гледайки дъщеря ни. Докторите казаха , че никога не са виждали толкова голямо бебе. Ами нормално. Това дете беше гладно през две минутки.
След като Дорис се беше родила, медиите гръмнаха, феновете бяха пощурели щом момчетата се снимаха с детето, качвайки снимката в интернет.
Най-привързани към детето освен Шуга бяха Джимин и Ви. Около Дорис , момчетата се държаха като деца. Нямаше следа от сериозният Джин или Намджун. Седемте момчета даряваха дъщеря ни с толкова внимание , колкото те никога не са получавали.
Родителите ми разбраха , че внучката им е дошла благосполучно на бял свят. Бяха на седмото небе щом зърнаха малкото в ръцете ми , чрез видео чат. Юнги все още беше ядосан на своите. Те се опитваха да се извинят, но Шуга беше категоричен. Позволи им да я видят , но само до там. Не искаше Дорис да има контакт с баба и дядо Мин.
Родителите на Джимин най-сетне благоволиха да се запознаем. Щом видях майка му бях стъписана. Та тази жена имаше толкова много прилика с мен. Абсолютно всичко. Едно към едно. Носът, очите , усмивката. Сякаш гледах себе си с няколко пластични операции.
Споделих на Джимин, за това каква прилика имахме с майка му. Избегна темата. Крие ли нещо? Но това е Чим. Той и да иска не можеше да скрие от мен. Не може да пази тайни. Винаги се изпускаше.*Няколко дена по-късно*
Най-сетне ни изписаха от болницата. Най-добре си е у дома. Когато тръгнахме за турнето бяхме двама. Сега се връщахме с чисто ново попълнение. Стаята и беше изцяло оборудвана. Креватчета , масичка за повиване , шишета ,биберони. Шуга се беше погрижиш за всичко.
YOU ARE READING
My cousin:Park Jimin
FanfictionАз и Широ водехме нормален живот като ученички.Всеки наш ден беше еднакъв.Танци,събиране в тях или в нас,гледане на филм с куп храна ,училище и пак отново.В училище бяхме един вид аутсайдери .Не общувахме с когото и да е толкова много. Включвахме се...