My cousin:Park Jimin

Revealed

 Сложих спящото ми момиче в креватчето и , веднъж щом я бях преоблякла. 

-Всичко наред? - Широ се промъкна зад мен докато се любувах на поспаланката. Кимнах и. - Ноя още не мога да повярвам. 

Усмихнах и се леко излизайки от стаята. Двете седнахме в хола. Момчетата празнуваха раждането на Дорис , докато ние я наглеждахме. Не ми се и празнуваше. След раждането бях супер изморена. За наша радост Дорис е кротко дете. Имаше само един случай в който се будеше нощем , плачейки. През другото време спеше дълбоко и спокойно в креватчето си. Случваше се , Дорис да заспи докато лежеше в ръцете на Юнги или Хоби. 
-Е какво е да си мама? - Широ отпи от чая си, кръстосвайки крака на дивана.
- Все едно не знам... Сякаш имам малка сестричка , само където аз и Юнги я създадохме. - Облегнах се назад гледайки Широ.
- Вие палавници такива. Не можеше да не направите някоя беля. - момичето се усмихна мазно бутайки ме. 
-Ами вие? Хайде Техьонг иска и той бебче. Давайте и вие. - двете се засмяхме на коментара ми.
- Има време! Още ми е рано да ставам майка. Времето ще отлети , детето ще порасне и на млади години баба ще стана. 
-А аз какво да кажа? Юнги няма да позволи момче да доближи Дорис. От сега усещам , че ще е строгия татко. - замечтано погледнах на страни мечтаейки как един ден Дорис вече ще е голяма и ще върви по нашите стъпки.
-Амм Ноя? Не знам дали забеляза , но леля ти тоест майката на Джимин ... Сякаш гледах теб на стари години не е ли странно? - Широ се почеса по главата гледайки ме.
-Знам. Но нали сме роднини.  - оставих чашата с горещата течност на масата.
Разговорите ни продължиха до късно. Занимавахме с Дорис. Широ я даряваше с милион целувки, прегръщайки я силно. Юнги и момчетата имаха работа , и най-вероятно щяха да стоят до късно. 
По някое време приятелката ми напусна дома ни ,прибирайки се. Останах сама в цялата къща. Дорис беше нахранена и щастлива.  Стаята и беше точно до нашата в случай че се събудеше нощно време. 
Докато гледах телевизия чух отключването на входната врата. Изправих се , насочвайки се към входа. Юнги събуваше обувките си. Не беше пиян както предполагах ,че ще го заваря след празненството, но за сметка на това беше останал без капка енергия. 
-Юнги. - усмихнах се гледайки момчето пред себе си. 
Той разтвори ръце чакайки прегръдка. Сгуших се в него. Нежните му устни се допряха до главата ми  , оставяйки малка целувка.
-Липсваше ми. - едвам промърмори все  още гушкайки ме. Внимателно го придърпах към дивана. Коремчето му къркореше,  което ми подсказа че е гладен. Бързо донесох вечерята която бях приготвила. Миличкия подпираше главата си опитвайки се да не заспи. Седнах срещу него докосвайки главата му нежно. Виждайки колко изморен беше Шуга,  реших да го нахраня.
-Голямото ми бебе. - усмихна се, гледайки влюбено хранещото се момче. 
-Не съм бебе Ноя. Бебето спи горе. Аз съм аппа! - бързо Юнги възрази гледайки ме.