Аз и Широ водехме нормален живот като ученички.Всеки наш ден беше еднакъв.Танци,събиране в тях или в нас,гледане на филм с куп храна ,училище и пак отново.В училище бяхме един вид аутсайдери .Не общувахме с когото и да е толкова много. Включвахме се...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
- Забравяш , че някой има рожден ден Чим. - кръстосах ръцете си гледайки братовчеда на приятелката си. - И? - сивокосото момче наклони глава. Всички бяха сменили цветът на косата си заради излизащия албум на момчетата. Юнги беше отново с черна , което просто докара инфаркт на Ноя. Рап Мон беше тъмно русо , Куки светло кестеняв, Джимин сив , Джин беше розова , Хоби беше оранжев ,а прекрасното ми гадже реши да е в светло русо. Мамка му толкова му отиваше този цвят. Секси е.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
- Как така "и" Джимин?! Трябва ми подарък! - Аха! Значи си забравила! - Джимин започна да размахва пръста си пред мен. Хванах го извивайки го назад. -Ауу Широ! Пуснах пръста му гледайки го. За нула време той обу обувките си и навлече якето излизайки пред нас. -Ти каква работа имаш с нас? - приятелката ми нацупи устни гледайки братовчед си. -Не само Широ няма подарък. Поклатих глава крачейки към близкия мол. Вървяхме в мълчание. Джимин беше пред нас. На няколко пъти се подхлъзна падайки на задните си части. - Мисля че си сакат. - Ноя го подмина ритайки нарочно сняг назад. - Кой го каза! - Джимин се провикна гледайки към червенокоската. Помогах на момчето да се изправи. Тримата отново потеглихме. През повечето време братовчедите се замерваха със сняг. Когато бяхме пред вратата на мола , двамата бяха меко казано подгизнали. - Такива сте деца двамата. - поклатих глава уж раздразнена. И благодарение на това мое действие получих сняг във вратът. -Мамка ти Ноя Пак! - И аз те обичам Широ ,а сега върви пред мен. - тя вдигна показалеца си показвайки ми автоматичната врата пред нас. Бавно и мъчително влизахме във всеки един магазин. Какво можеше да му се хареса? Ако му вземех някаква дреха то ще е все тая. Той решаваше да става дизайнер , режейки скъпите дрехи, които му бяха предоставени от компанията. Онзи ден видях любимата си блуза , нарязана на ръкавите с думите " Така е по-добре." Ви после спа на дивана.
