Аз и Широ водехме нормален живот като ученички.Всеки наш ден беше еднакъв.Танци,събиране в тях или в нас,гледане на филм с куп храна ,училище и пак отново.В училище бяхме един вид аутсайдери .Не общувахме с когото и да е толкова много. Включвахме се...
-Вие добре ли сте?! - извиках ядосано махайки маската от устата си. Всички млъкнаха и спряха на местата си гледайки ме. - Не може ли да се държите човешки?! От къде сте излезли?! От зоопарка ли? Какво искате толкова ?! Да идват с повече бодигарди и да нямате абсолютна никаква възможност да ги видите? Ако това искате ще се уреди! Погледнете Чонгкук! Нужно ли беше да го дърпате за тениската и раницата му! - виках с цяло гърло , гледайки ядосано подивелите фенки.
- Чакай малко за каква се мислиш? Това ,че ходиш с него не ти дава никакви права да ни говориш по този начин! - наглата фенка която беше бутнала Шуга се правеше на отворена.
- Да ти кажа ли за коя се мисля?! Ако ти беше на мое място щеше ли да ти хареса да те наричат с имена , които не си заслужила? Или примерно постави се на тяхно място! Щеше ли да ти е приятно да те ръгат и размятат като някакъв парцал? Стегнете се малко , защото ще направите така да спрат да ви допускат на места където са и те! - обърнах се бясна на поведението им , крачейки ядосано напред пред всички. Поставих слушалките си заглушавайки какъвто и да е било шум. Ръцете ми трепереха от насъбралата се ярост. Докато крачех , някой хвана рамото ми доста силно. Ядосана се обърнах , само за да вида Джимин. Дръпнах слушалките от ушите си гледайки го.
-Ей по-спокойно. Добре ли си? - братовчед ми насочи погледът си към треперещите ми ръце. Бързо го мушнах в джобовете на дънките си, гледайки настрани.
-Чудесно съм Джимин. - изказах се стискайки зъби.
- Юнги е добре. Искаше да те догони , но го изпреварих. Наистина не се случва за пръв път. Свикнали сме. - той постави ръката си на главата ми разрошвайки ме.
-Може да сте свикнали , но на мен ми втръсна да ги гледам колко груби са тези хлапета. - отблъснах ръката му.
Той прехапа вътрешната част на бузата си гледайки ме.
-Мъник спокойно. Ще се справим. Искам от теб да отидеш до Юнги и да седиш до него. Широ пази Те , а Хе е с Куки. Ако си близо до хюнг те няма да направят нищо. -планът му беше лесен за изпълнение. Кимайки бързо изтичах обратно при приятелят си. Лека усмивка се появи на лицето му.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
