Аз и Широ водехме нормален живот като ученички.Всеки наш ден беше еднакъв.Танци,събиране в тях или в нас,гледане на филм с куп храна ,училище и пак отново.В училище бяхме един вид аутсайдери .Не общувахме с когото и да е толкова много. Включвахме се...
Oops! Ang larawang ito ay hindi sumusunod sa aming mga alituntunin sa nilalaman. Upang magpatuloy sa pag-publish, subukan itong alisin o mag-upload ng bago.
Бях цялата мокра , от глава до пети. Исках да го ударя , но нямах смелост. Въпреки , че изглеждаше на моменти беззащитен ,мързелив и може би, най-лекият вятър щеше да го отнесе , той криеше една негова страна, която според думите на Джимин беше плашеща. Нямах намерение да я срещна сега или когато и да е било.
-Иди се преоблечи, ще настинеш. После ела да потърсим нещо като фенер или свещи. –Юнги се врътна отивайки към Те и Широ.
Послушах го и се върнах в стаята. Джимин го нямаше. Смених мокрите си дрехи оставяйки ги в коша за пране. Вързах мократа си коса на опашка и се върнах обратно в другата стая.
-Бавна си. Старай се да си малко по-бърза. –Юнги ме подмина излизайки от стаята. Погледнах Те . Широ се беше облегнала на рамото му унасяйки се бавно. Усмихнах се и му направих знак да я премести след като е заспала. След като бях сигурна ,че ме е разбрал , последвах Юнги в кухнята. Той вече се беше заел да търси , ровейки във всеки един шкаф. Помогнах му, след известно време намирайки свещи . Бяха достатъчни за да създадат малка светлина . Оставихме в стаята на Те , на Джин и на Мони , една оставихме в кухнята и взехме по една за нас.
- Често ли се случва да спира тока тук? –обърнах се към момчето, което се беше заело да запали малката чашка в която се намираше свещта.
-Не.
Отговора му беше студен и пълен с безразличие. Погледнах го объркано а той се завъртя. Аромат на плодове се разнесе от запалената ароматизирана свещ.
- Какво си ме зяпнала? – той се озъби насреща ми.
- Ще ти се да те зяпам Юнгс. – засмях се сядайки на дивана. Той издиша през носа настанявайки се на дивана на който бях и аз.
- Знам ,че не можеш да откъснеш очи от мен. –той ме погледна с онази негова дразнеща усмивка , а аз само завъртях очи.
