Аз и Широ водехме нормален живот като ученички.Всеки наш ден беше еднакъв.Танци,събиране в тях или в нас,гледане на филм с куп храна ,училище и пак отново.В училище бяхме един вид аутсайдери .Не общувахме с когото и да е толкова много. Включвахме се...
Огледах се. Хората дори не обръщаха внимание на корееца до мен. Олекна ми . Продължих да гледам радостното момче, когато гласът упоменаващ следващата станция не ме подсети, че трябва да слизаме.
Слизайки от метрото Джимин премина с ръка през косата си.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Мисля , че му беше топло. И как нямаше. Навънка беше едва началото на лятото , но беше твърде горещо.
Излязохме на главният булевард. Беше пълно с хора. От майки с деца излезли да пият кафе с приятелка, до просто тинейджъри излезли по магазините. Имаше хора които се заглеждаха по нас. Имаше и такива който ни питаха дали ни трябва помощ , при което отвръщах със злобен поглед карайки непознатите да си плюят на петите. Мразех такива хора. Мразех непознатите. Не съм общителна и не възнамерявах сега да бъда такава. Започнахме обикалянето. Той оглеждаше наоколо слушаше историите , които му разказвахме минавайки покрай забележителности. Спирахме се на всеки 5 минути за да може той да направи снимки за да покаже после на останалите като се върне в Корея.
Към следобед минахме покрай Националният дворец на културата. Мозъка ми изключи , че имаше твърде много кейпопъри на това място. Когато минахме помахах на познатите лица които викаха името ми. Огледах всеки един от тях когато забелязах ,че повечето бяха стъписани. Тогава се сетих с кого бях излязла за това побързах да се махнем от това място по възможно най-бързия начин преди да се усетят.
Заедно с Широ бутахме Джимин да върви по-бързо.Той нямаше идея защо давахме толкова зор. Докато го бутахме му обяснихме за хората които видяхме преди по малко от 2 минути. Осъзнавайки на какво се излага , той тръгна самостоятелно с бързи крачни напред, въпреки че нямаше и на идея на къде върви.Беше важно да се махнем от там.
Вече максимално далеч от мястото можехме да отдъхнем спокойно. Продължихме разходката си. Джимин пак гледаше в телефона си. Съсредоточен в мобилното си устройство и завладяващата игра, той се удари в пътен знак. Заедно с Широ избухнахме в смях . Охкайки братовчеда разтърка главата си.
