My cousin:Park Jimin

Dance competition

                                   
Пореден скучен ден в училище.Поредния скучен час.Същите физиономии на хора които не понасях.Седях облегната на стола със слушалки в ушите гледайки безизразно учителя.Часът беше скучен.Едни говореха за предстоящия бал,други на какъв купон са били предната вечер,трети слушаха внимателно поредният урок.Не бях много заинтересована от темата за това просто предпочетох да не преча на никого.Погледнах към мястото до мен.Както обичайно приятелката ми спи дълбоко унесена в нейния собствен свят.По лицето и можех да кажа точно какво сънува.Усмихнах се на мисълта за дивата фантазия на единственият човек от целият клас който ме разбираше идеално и беше до мен когато имах нужда.

Подпрях лакът на чина облягайки главата на дланта си.Музиката звучеше в ушите ми .Погледнах през прозорецът.Слънцето грееше прекалено силно по моят вкус.Свалих щорите спирайки тормозът на слънчевите лъчи.Песента която звучеше вече ми беше втръснала.Отключих телефона с мързеливо плъзгане на палецът по екрана.Часовника показваше 12:25.Оставаха 5 минути преди часът да свърши и да се насочим към следващата стая.Издадох въздишка в раздразнение.

Най-сетне звънецът би.Разклатих спящата красавица,но в отговор получих само мрънкане както обикновено. Един по един съучениците ми се изнизаха.Останахме единствено аз ,Широ и учителя чакайки за дневникът.Взимайки дневникът от ръцете на учителя двете излязохме насочвайки се към единствения предмет който може би обичах-английски.

Тъй като имахме междучасие реших просто да релаксирам и може би да се включа в някой разговор преди да чуя дразнещите гласове на две момичета които просто ми лазеха по нервите.Симона и Мелани.Не знам какъв им беше проблемът на тези момичета.С Широ разменихме погледи.И двете мислехме за едно и също давайки пет една на друга.

Бяхме различни от останалите.Предпочитахме да седим отстрани и да ги гледаме.Преди правеха проблеми и отнасяхме доста подигравки заради имената,но може би след като разбихме носът на едно от високомерните момчета в класа,гледат да не се заяждат относно това.И двете бяхме с азиатски произход.И двете имахме нещо японско и нещо корейско,но нито една от нас знаеше от къде идва името и фамилията,въпреки усилията да разберем нещо винаги получавахме един и същ отговор"Може би някой друг път „.

Звънеца би,всеки зае своето място и урокът започна.Това е единствения час в който може да ме видите да слушам внимателно.