Lucky 13 #Wattys2015

Част 92

- Моля те, спри ! Възбуждаш ме. - гласът му се пречупи в края на изречението. Перверзна усмивка се изписа на лицето ми , а куп мръсни мисли се настаниха в съзнанието ми. Повдигнах главата си , така че погледите ни да се засекат.

- Защо се изчерви така ? - изключение си бе да видя Дани засрамен от изказването си. По принц аз бях тази , която се срамуваше от дискусия по темата за СЕКСА. А , сега всичко е различно. Сякаш си бяхме разменили ролите. Отдавна вече няма никаква следа от предишното ми наивно АЗ , което се изчервяваше щом видеше коремни плочки.

- Защото едно твое малко докосване ме пречупи. А , това е нещо нетипично за мен. Сякаш ти си моят кукловод. - лицето му бе придобило тъмно червен цвят.

- Няма нищо срамно в това . А , пък и на мен ми харесва да те изкушавам с действията си. - повдигнах се леко и слях устните ни , но този път се постарах целувката да продължи колкото се може по - дълго. Устните му бяха толкова меки и плътни , сякаш бяха най - мекото нещо до което се бях докосвала някога. Начина по - който се целуваше , ме водеше до мисълта , че той влага всички неизказани и не показвани чувства в една малка и проста целувка. Сякаш от това зависеше дали цялото човечество ще оцелее или не. Но , за жалост нейният край настъпи. Отделихме се един от друг , борейки се за глътка въздух. Щом Дани нормализира дишането си , той проговори пръв от двама ни.
- Какво ще кажеш да полежим още малко , докато дяволчето Дори спи ? - след изказването му , надигнах главата си поглеждайки към малката топка.

- Колко спокойно спи. - пухкавата топка се бе излегнала в меката си лилава кошница , която бе близо до леглото ни. Сякаш това малко същество бе липсващото парче от пъзела. Сякаш тя ни допълваше със самото си присъствие.

......................

Поставих последната хапка в устата си , след което отново върнах вилицата на предишното й място. От както бе започнала закуската , помежду ни се бе настанила гробна тишина. Единственият звук в стаята идваше само от тракането на посудата която докосваше порцелановия сервиз. Думите не бяха нужни , а погледите. Невероятно е как с един поглед може да се кажат толкова много неща , правейки думите понякога ненужни. Но , уви тишината помежду ни бе развалена от звука идващ от телефона на Дани.Той взе устройството в ръце , но изражението му се промени щом видя кой го безпокои. Имах усещането , че се колебаеше дали да вдигне или не. Но , в крайна сметка постави телефона до ухото си.