-Хотел Royal Olympic ? - високо ме попита шофьора , а в отговор само му кимнах.
След няколко минути таксито моментално заби спирачки пред масивният хотел , който главно бе облицован от стъкло и камък. Бях се отплеснала толкова , че дори не съм забелязала кога съм платила на таксиджията и кога той е изчезнал от полезрението ми. Поех куфара и се насочих към рецепцията , а през това време внимателно разучавам заобиколилата ме обстановка. Подът бе покрит с мрамор , стените бяха в неутрални цветове а самата рецепция бе направена от гранит. Щом пристигнах на рецепцията и щом поставих ръцете си върху гранитния плот , студени тръпки заляха тялото ми.
-Здравейте ! - момичето което стоеше зад рецепцията ми се усмихна .
-Здравейте ! Искам да взема стая но ,... - тя реши да ме прекъсне.
-Но нямате резервация. Спокойно ще измисля нещо. - след изказванeто си тя ми кимна и се насочи към компютъра си , натискайки няколко копчета. През това време аз внимателно я огледах и най - накрая открих табелката на която бе изписано името й.
-Много ви благодаря госпожице Ари ? - щом отново проговорих ,спокойно мога да си призная , че английският й е по - добър даже от моя.
-Говори ми на ти ! А ти си ?
-Виктория , но повечето ме наричат Тори. - усмихнах и се нервно.
-Е , мисля че ще мога да те настаня , но трябва да ми кажеш колко дълъг ще е престоят ти тук ? - не бях се замисляла колко време ще се крия тук . Та аз избрах Атина , защото това бе единственият полет който имаше свободни места.
-Неопределен период. Та аз дори не знам какво изобщо правя. Просто полета до тук бе почти празен. - изхленчих , без дори да се замислям , че се намирам в лобито на 5 звезден хотел.
-Тежка раздяла ? - гласът й бе спокоен , за разлика от моя.
-Де да беше така ! - продължавах да хленча , но поне се опитах да задържа сълзите си , за да не се изложа още повече пред рецепционистката.
-Добре ! За сега ще запиша , че ще останеш 10 дни с възможност за удължаване на престоя. - кимнах и в съгласие , след което подадох кредитната си карта.
-Заповядай ! Стая номер 101 на третия етаж. Предполагам , че гледката ще ти хареса. Ако имаш нужда от нещо , просто ме потърси. - Ари ми подаде пластмасовата карта, без която не можех да отключа стаята си.
![](https://img.wattpad.com/cover/22253279-288-k112555.jpg)
YOU ARE READING
Lucky 13 #Wattys2015
Teen FictionСлед смъртта на майка си Виктория е съкрушена , но именно това лято в Маями ще промени представите й за живота и любовта. Една не толкова комична но любовна история , която доказва , че именно различията карат хората да се влюбват един в друг.
Част 84
Start from the beginning