Lucky 13 #Wattys2015

Част 81

Гледната точка на Тори :
- Тори ще се оправиш ли с чистенето? - Мо отново не се бе усетила какво ме питаше.
- За двадесети път ти казвам,  че ще се оправя. - въпреки,  че имах нуждата от още един човек за да почистя бъркотията,  трябваше да пусна Мо.
- Пак те питам сигурна ли си? 
- Да!  А и трябва да прибереш Арес и Блу.  Не само на Сет не му понася алкохола. -  двете насочихме погледите си към намусените им лица. Очаквах да получа контра аргумент, но и двамата бяха прекалено пияни.
- Добре,  ще тръгваме тогава.
- Ако има нещо ми звънни. - прегърнах Мо за довиждане.
- Добре!  Въпреки опасността,  че ще се повтория отново ще се оправиш ли с чистенето? - този път завъртях очи на поредното й повторение.
- Нали и аз съм тук . - погледа на Мо се стрелна върху Сет,  а изражението й моментално умекна.
- Забравих те!  - лек смях се изтръгна от устата й.
- Усетих!
- Хайде момчета ставайте . Тори ние тръгваме. - Мо на пръв поглед приличаше на квачка,  която подбира малките си.
-  Добре и да ми се обадиш когато се прибереш. - прегърнах я за послено, преди да излезе от апартамента и да се изгуби из улиците на Лос Анджелис. Със Сет се върнахме в хола,  чудейки се от къде да започнем.
..............................
След едночасово лутане из хола се бяхме отказа ли и се насочихме към терасата на стаята ми. Въпреки студеното време гледката си заслужаваше. Градът и хората изглеждаха спокойни,  като изключим полицейската кола която от време на време пускаше сирените си.
- Какво си мислиш в момента?  - обърнах се към Сет,  чийто погле шареше из пространството.
- Защо реши да ми простиш? - простила ли съм му! ?
- Защото ти беше единствения човек,  който беше до мен,  въпреки че не ме познаваше. - за части от секундата погледите ни се срещнаха,  но той побърза да забие погледа си отново в отсрещните сгради.
- Мислиш ли,  че някога ще изпитваш същите чувства към мен,  които си изпитвала към Даниел? 
- Ако говориш за омраза и презрение,  може да се уреди. - изсмях се колкото се може по- реалистично,  надявайки се това да помогне и да смени темата на разговор.
- Добре! Ако искаш да ме питаш нещо сега е времето. - честно казано бях шокирана от изказването му.
- Кажи ми нещо за теб,  нещо което ти искаш  да знам. - нямах вече сили да се карам с когото и да е било в три сутринта.
- Значи не съм сериен убиец,  така че може да се успокойш.
- Вече ще мога да спя спокойно.  - леко се приближих към него и поставих главата си на рамото му.
- Така...хм роден съм в Канада,  но живея в Америка почти цели 19 години.Нещо което ми харесва е  да те гледам колко лесно се ядосваш. - вдигнах главата си от рамото му,  засичайки отново погледите ни,  но този път той се бе фокусирал върху мен. Стоях срещу него без да обелвам нито една думичка.
- Обичам да те наблюдавам как постоянно и нервно прехапваш устни,  обичам да гледам как свеки път когато  ядеш правиш най- различни сладки физиономии. - лицата ни бяха на малко повече от сантиметър едно от друго.
- Обичам ког...- не усетих как устните ни се сляха. Но можех да усетя колко нервен бе той в този момент. Действията му бяха бавни и несигурни,  но най- странното бе защо по дяволите аз не се отдръпнах?  Усещах приятното чувство в стомаха си,  но я нямаше искрата която трябваше да запали химията между нас. Не знаех какво да правя,  бях тотално обърнака и затова просто се оставих в неговите ръце. С всяка изминала секунда той задълбочаваше целувката докато езиците ни не се докоснаха и затанцуваха в синхрон.
Финито..... дъ енд... шлус...

Извинявам се за закъснението.... Дано скучната ми глава ви хареса... очаквам коментари от вас... Отбор Дани или отбор Сет?  instagram : dimeks13