Издърпах го до стола и Луи ми помогна да го сложим.
- Добре де мамка му, имам пенис, имам и пари, какво не ѝ стигна за да ми изневери по дяволите!
Изведнъж телефона ми завибрира.
- Ало?
- Господине, не съм сигурен дали знаете, но исках да Ви уведомя, че госпожицата излезе.
- Я пак?
Затворих телефона и влезнах в местоположението ѝ.
Беше в един от изоставените складове в края на града.
- Малка кучка.
Измърморих си.
- Голяма кучка!
Сам измърмори, а аз станах.
- Не твоята Сам, Амбър е кучка.
- Шш, хей, не я обиждай.
Той понечи да стане, но залитна назад в стола.
- Тя те обича, не може да ѝ викаш кучка. Не би ти изневерила, като онази кучка.
Изтръпнах.
Тя те обича.
Поклатих глава и побутнах рамото на Луи.
- Наглеждай го, тръгвам.
Подминах го и излезнах набързо от къщата.
Тръгнах колкото се може по-бързо и подкарах към шибания склад.
Няма си и на представа колко ме ядосва.
Увеличих скоростта и продължих по пътя.
Мамка му и цигарите ми ги няма.
Спокойно, спокойно, спокойно, спокойно...
След двайсет минути бях пред шибания склад.
Слезнах и влезнах.
Музиката идваше от няколко колони, дансинга беше изпълнен, а да не говорим за миризмата на трева и наркотици.
Огледах се преди да фокусирам русолявата ѝ коса на една от масите.
Преминах през тълпата и Кейтлин ме забеляза, защото усмивката ѝ доста бързо изчезна.
Тя кимна към мен и Амбър ся завъртя, а през лицето ѝ мина изненада, която се превърна в леко уплашено изражение.
- Какво правиш тук?
- Тръгваме си. Веднага.
- Няма.
- Не съм те питал.
- Спри да ми казваш какво да правя.
Взех чантата ѝ от масата, хванах я над лакътя и я дръпнах.
- Нямам време за игричките ти.
Изведнъж някакво момиче спря пред нас и се усмихна на Амбър, а тя някак се отскубна от ръката ми.
- Тръгваш ли си?
- Ами, да...
- Стига де момиче, виж, тъкмо купих трева и идвах към масата.
Купила е какво?
Дори не осъзнах кога я издърпах навън.
Вкарах я в колата и тряснях вратата. Качих се и подкарах към имението.
- Държиш се като тъпа кучка.
- Аз се държа като кучка? Ти ме размяткаш като някаква кукла из всякакви дискотеки, но когато аз искам на парти, не може.
- Разбира се че не може, ако се състои в изоставен склад, на края на града, без никаква охрана или подобно и с дрога която дори не се знае дали е чиста. О и само не ме карай да подхващам темата с тревата.
- Какво ти пука за тревата? Все едно бих я взела.
- Толкова ме изненадваш, че като нищо и да си взела. Първо, бягаш от вкъщи, после те намирам на майната си, какво да те правя, да те заключвам вкъщи, за да знам че си на сигурно ли?
- Божичко, започваш да ме дразниш.
- Аз те дразня, ти мен не ме ли дразниш според теб?
Влезнах в къщата и спрях колата.
Тя изпуфтя и слезна от колата.
- Я се върни тук моментално.
Казах тръгвайки след нея.
- Я върви на майната си.
Хванах я за ръката и я спрях преди стълбите.
- Казах ти да се върнеш.
- А аз да вървиш на майната си.
- Млъквай.
- Спри да ми казваш какво да правя! Знаеш ли какво, ти не си никой, за да ми казва и нарежда. Ти си един шибаняк на тема контрол над всичко живо и дори вместо да се опиташ да си спечелиш някаква жена, ти беше по-лесно да си купиш, защото можеш само да контролираш, о, но и да не забравяме че щом нещо не се случи на твоето, ти ще я накажеш, защото няма как да бъде на нейното!
Виковете ѝ се забиха в главата ми, а адреналинът се разля толкова бързо по тялото ми, че премигнах няколко пъти.
- Знаеш ли какво, щом толкова те контролирам, тръгвай. Изгради си собствен живот, изкарвай си собствени пари и сама си намери къде да живееш. Дори ще ти подаря колата, за да се придвижиш към свободата си, щом толкова те контролирам, но няма да издържиш и ден в истинския живот, затова ще се върнеш.
- Майната ти.
Тя изръси, взе ключа от ръката ми и тръгна към входната врата.
28 Част
Mulai dari awal
