She Changed Me(BG Fanfiction)

♦Disappointment♦

Гледната точка на Лейла:
- Лейла? – дочух гласът на Зейн. По дяволите! Отбягвах срещата с него. Не можех. Срамувах се. Случилото се… как да погледна в очите му? Напуснах кабинетът си, защото трябваше да покажа някои документи на служителите. А, сега… Детската градина от квартала, където живеех. Наведох се, използвайки Глория за прикритие. Държах документите в ръцете си, молейки се, че господин Зейн, нямаше да забележи скривалището ми.
- Какво правиш? – попита, поглеждайки ме. Изглеждаше изненадана.
- Спокойно. Продължавай с проектът. – промърморих, наблюдавайки шефът си. Оглеждаше се. Останах скрита, благодарение на Глория. Когато опасността премина, се изправих. Отдъхнах си. Успях. За жалост, радостта нямаше да продължи. Работехме заедно. Трябваше да общуваме. – Цветовете изглеждат прекрасно. – похвалих Глория.

   Върнах се. Естествено, трябваше да принтирам поредните фактури, за да изготвя докладите. Въздъхнах. Играта на криеница започваше отново. Изглеждах подозрителна. Осъзнавах го. Принтерът стоеше в центъра на коридора, защото всички имаха достъп. Умно решение, което можеше да прецака плановете ми. Нямаше да отнеме особено много време, но когато красивият шеф, в когото бях влюбена, вървеше устремено в моята посока, секундите и минутите изминаваха различно. Имах нужда от някакво спасение.

- Господин Зейн! – извика Глория, отървавайки ме. Принтирането не беше приключило. Използвах възможността. Скрих се. Отново. Изчаках опасността да премине, преди да погледна. Нямаше го. Слава Богу! Усмихнах се, осъзнавайки, че надхитрих шефът си. Въпросът беше: Колко ще продължавам?

   Кабинетът беше мястото, което обожавах. Тишина, спокойствие, финанси и отчети. Прекрасно. Господин Симънс имаше сериозни изисквания относно бюджета за проектът, който подготвяхме. Беше трудно, защото цифрите не достигаха. Беше собственик на влиятелна компания. Защо не увеличи размерът на средствата, които влагаше? Предусещах загубата за агенцията. Може би… Ариана трябваше да спечели „важния”, но стиснат клиент. Изведнъж, спокойствието, което беше обгърнало кабинетът, беше нарушено. Зейн. Защо? Влезе, затваряйки вратата. Изглеждаше изнервен. Какво ставаше?

- Лейла? – започна. – Защо отбягваш присъствието ми? – попита. Знаех си. Беше логично.
- Аз… Господин Зейн, вчера… - прекъсна ме.
- Вчера остана в миналото. Забравихме, нали? – кимнах положително. Излъгах. Не забравих. Никога нямаше да забравя. За миг… имах надежда. Повярвах, че… имаме бъдеще заедно. – Какъв е проблемът, тогава?
- Аз… - отново започнах. – Видяхте ме… и… Много се срамувам. – казах, предизвиквайки смях от негова страна.
- Недей.
- Извинявам се. Наистина.
- Облече тениската ми, Лейла. Извинението… недостатъчно е.