She Changed Me(BG Fanfiction)

♦Ian Blackwell♦

Гледната точка на Зейн:
   Очевидно спокойствието е последното нещо, написано в съдбата, която ми е отредена. Проблем след проблем. Нямам време дори да си поема въздух. Има известно затишие, изпълнено с щастие, а после се развилнява поредната буря, която съсипва всичко и нанася непоправими щети. Денят започна съвсем нормално. С Лейла всичко беше прекрасно. Искахме да планираме сватбата си, но очевидно нямаше да имаме такава възможност. Агенцията преливаше от заявления за реклами, а личния ни живот оставаше на заден план. Исках Лейла да престане с работата, защото изобщо не се наслаждавах на гледката бъдещата ми съпруга да се преуморява и непрекъснато да тича насам-натам с тежки папки в ръцете. Въпреки всичко, беше ужасно упорита. Не искаше да ме послуша и продължаваше да работи като моя асистентка. Харесваше ми да я виждам всеки ден, но когато повдигнех темата, категорично заявяваше, че ако напусне агенцията, ще си намери друга работа. Това изобщо не ми допадаше. Ново място, нови хора, нов шеф, който може да бъде привлечен от красотата ѝ и въобще да не обърне внимание на това, което Лейла има на пръста си. Това беше допълнителен стрес, с който нямаше да се справя. Предпочитах по-безболезнения вариант. Да работи тук, с мен.
   Напоследък асансьорите бяха занемарени. Непрекъснато засядаха и тръгваха сами. Инцидентът днес беше много по-сериозен. Проклетото нещо най-накрая издъхна, а вътре по някаква голяма случайност, беше именно Лейла. И то с Иън Блекуел. Мразех това момче. Джак винаги се опитваше да подържа добри отношения с полубрат ни, но аз… никога не можех дори да проведа един нормален разговор с него. Той беше като Оливър, но много по-зле. А, мисълта, че ми беше роднина, ме вбесяваше още повече. Синът на майка ни, която напусна баща ни и бързо си намери нов любовник. Резултатът е това. Иън. Защо ние трябваше да се разбираме с него? Той беше натрапникът в нашето семейство. Той трябваше да се старае да се разбира с нас, а не ние с него. Той беше безцеремонен. Нямаше никакво уважение и изобщо не му пукаше, когато една жена е омъжена, сгодена или заета. Ако харесаше някоя, правеше всичко по силите си, за да я получи. Знаех, че беше харесал Лейла. Видях погледът, с който я беше наблюдавал, докато тя беше в моите прегръдки. Копелето си просеше боя. И щеше да си го получи, ако продължи да се навърта около момичето ми. Нямаше да дам годеницата си на никого, още по-малко пък на този превзет господин. Липсвало му семейство. Друг път. Отново е дошъл, за да разруши нечия връзка. Надявам се, че няма да съсипе моята.