She Changed Me(BG Fanfiction)

♦The Truth is Revealed♦

Гледната точка на Зейн:
   Изминаха няколко дни, откакто онази нощ се беше запечатала в съзнанието и ме преследваше навсякъде. Още отказвах да повярвам на случилото се. На това, че Лейла беше предала доверието ми, връзката ни и буквално захвърли щастието ни в кошчето за боклук като някоя счупена играчка. Бях ядосан. Не от факта, че беше направила нещо с Иън, а от това, че бях принуден да прекратя всичките ни взаимоотношения. Мислех, че когато приключим ще почувствам стореното от нея като минало, но грешах. Никога нямаше да забравя как изглеждаха заедно в моето легло. Само когато се сетя за тази сцена и кръвта ми кипваше. От друга страна, липсата на Лейла беше истинско мъчение. Единствено силният алкохол и музика успяваха да притъпят усещането от отсъствието ѝ. Буквално живеех заринат от спомени. Домът ми се беше превърнал в нашето място, а Лейла е била във всяка една стая. В гардероба ми все още имаше от нейните дрехи, които беше донесла часове преди проклетото парти. Задължително трябваше да има резервни дрехи тук, а аз с огромно удоволствие направих място за тях и се наслаждавах на това как висяха, закачени и подредени до моите. Това толкова просто нещо ме изпълваше с радост и любов, а сега ми причиняваше единствено нетърпимо усещане отляво. Исках да ги изхвърля, но когато усетих нежния плат в дланите си, осъзнах, че не мога да постъпя така. Вероятно, все някога, щях да ѝ ги върна. Ароматът ѝ се разнасяше навсякъде. Беше попил в стените, в чаршафите, които отказвах да сменя. Тук имахме прекалено много спомени. Страстните нощи, които сме прекарали, бяха запечатани върху всяка част от това легло. Прекарвах нощите тук, мислейки за нея и за това колко щастливи щяхме да бъдем. Изминаха дни, откакто се разделихме, но сякаш бяха месеци, години, векове. Продължавах да ходя на работа, въпреки че изобщо нямах желанието и силите да се занимавам с бюджети. Лейла не идваше на работа. Сигурно нямаше смелост да го направи, защото знаеше, че е виновна. Спала е с онзи, за Бога! А, после с цялата си наглост, е облякла моята тениска. Изгорих я. Запалих камината по средата на лятото и гледах как изчезва в пламъците. Мислех да направя същото с дрехите ѝ, но наистина не можех. Не я бях виждал и не исках да я виждам. Ако я видя, всичко ще бъде много по-болезнено. Трябваше да я забравя. И двамата заслужавахме да бъдем щастливи, а очевидно двамата не си давахме това щастие. Тя трябваше да бъде с Иън, с Оливър или с който поиска да бъде, а аз… Е, все щях да открия някое момиче, което поне малко ще възстанови сърцето ми.
   Работата беше натоварена, а Лейла отново се разхождаше в съзнанието ми и не ми позволяваше да се концентрирам. Исках да изчезне. Просто да изчезне. На вратата на кабинета се почука. Откакто Лейла не идваше на работа винаги Савана или някое друго момиче ми носеше необходимото. Трудно е без асистентка, но не мога да започна да търся нова, докато Лейла не напусне. А, доколкото знам, все още не беше подала молба за напускане. На какво се надява това момиче? На това, че ще простя и всичко ще си бъде постарому? Не. Трябваше да се срещнем и да си върнем нещата. Тя да си вземе дрехите, а аз исках пръстенът обратно. Не бях заради проклетото бижу, нито за парите, но не мисля, че то заслужаваше да остане в жена, която е предала любовта и доверието ми. Ако се бяхме разделили по друг повод, щях да ѝ позволя да го задържи.