She Changed Me(BG Fanfiction)

♦Nobody Compares to Zayn♦

Гледната точка на Лейла:
   Денят беше изключително изморителен. Работата в агенцията не беше достатъчна, затова трябваше и да участвам в рекламата на Оливър. Трябваше да я заснемем тази вечер. Бях запозната с развитието на тридесетсекундната история, която трябваше да разкажем. Аз и Оливър. Щом аз бях в главната роля, той също настоя да участва. А, и за него ще е от изключително значение, ако играе в рекламата на собствения си автомобил. Очевидно бяха решили, че това е идеална стратегия за бизнеса. Разбира се, не гледах с толкова добри очи на това решение. Не бях забравила новините, които се бяха разнесли за това, че сме заедно. Подозирах, че когато ни видят на екраните отново ще започнат. Едвам успях да затворя устите на всички в квартала ни. И без това ме мислеха за лесна жена, защото от един бизнесмен отивам при друг. Мама беше изключително разочарована от всичко това, но ме защитаваше, защото знаеше истината. Мисля, че никога повече няма да успея да я помиря със Зейн. Макар че… защо ми е да го правя? Ние с него никога повече няма да бъдем заедно. Нямаше да му простя, въпреки това, че ми адски много ми липсваше. Никога не бих могла да простя нещо подобно. Озовах се в ареста, заради него. Кой би причинил това на човека, когото твърди, че обича?
   Признавам, че рекламата щеше да се заснеме много по-трудно, отколкото очаквах. Причината беше, че Зейн беше навестил брат си, който наблюдаваше отстрани. Двамата се бяха сближили и оправиха отношенията помежду си. Разбира се. Те са семейство. Братя са. Естествено, че ще простят и ще забравят. От друга страна, аз бях никоя. Асистентката му. Не бях длъжна да прощавам и преглъщам грешките му.
   Червената, вечерна рокля, с която бях облечена привличаше прекалено внимание. Виждах и усещах погледът му по тялото си. Бяхме на разстояние, но напрежението се усещаше. Прехвърчаше наоколо и ме задушаваше. По дяволите! Изглеждаше прекрасно. Отново беше облякъл най-скъпият костюм, който е могъл да намери и дойде, за да ме разсейва. Опитвах да не му обръщам никакво внимание, но беше трудно. Забелязах ревността, която струеше от погледа му. Не изпускаше Оливър от зрителното си поле. Сякаш едвам се въздържаше да не направи нещо. Не исках нито проблеми, нито сбивания. Исках да приключим и да се прибера, където ще бъда далеч от Зейн, от Оливър и от всички. Нуждаех се от почивка. Бях изморена и се надявах, че това няма да попречи на направата на качествена реклама. Роклята, която носех, определено ми харесваше. Беше официална, но се надявах, че ще ми позволят да я задържа.
   Снимките започнаха. Оливър беше изключително елегантен в костюма. И въпреки това… не беше Него. Никой не можеше да се сравнява със Зейн. Той беше единственият за мен и вероятно още дълго време ще си остане така. Дори да трябваше да снимам с манекен от висшата класа, отново нямаше да ми направи особено впечатление. Влюбените очи са слепи. А, моите вече бяха загубили всякакъв шанс да прогледнат отново. Опитах се да се съсредоточа. Трябваше да се усмихвам. Да изглеждам така сякаш съм влюбена в Оливър, но беше трудно. Не мога да гледам на Оливър по този начин. Никого не бих могла да погледна с любов. Никой друг, освен него. Този мерзавец, който се отърва от пандиза благодарение на мен. Мразех го и го обичах едновременно. Все пак, имах достойнство и гордост. Ако поне малко се уважавах, никога нямаше да се върна при него. Колкото повече се опитвах да се убедя в това, толкова по-малко започвах да го вярвам.
   Оливър не пускаше ръката ми, а снимките отдавна бяха приключили. Настояваше да отидем на вечеря, защото бяхме изтупани по последна мода, а и щяхме да се разходим с автомобил от лимитираната колекция. Учтиво отказах. Бях изтощена от камерите, светлините, от работата, от погледите на Зейн, които можеха да ме изпепелят. Оливър беше разстроен от отказа, но не го показа. Предложи да ме закара до вкъщи. Съгласих се. Поне това му дължах.
   Отидох да се преоблека, но когато излязох от пробната, се сблъсках с този, с когото не трябваше. Зейн. Буквално се залепих за тялото му, но побързах да възвърна дистанцията помежду ни. Гледаше ме в продължение на минути. Не говорихме. Просто се гледахме. Сякаш бяхме във филм. Ефектът се подсилваше от нежната, любовна мелодия, която озвучаваше всичко наоколо. Очевидно отново я бяха пуснали. Защо, по дяволите? Сякаш съдбата искаше отново да ни събере.