She Changed Me(BG Fanfiction)

♦Choose a Victim ♦

Гледната точка на Зейн:
„Зейн не е креативен, Джак. Агенцията разчита на твоите способности. Знам, че ще се справиш.”.
   Изминаха месеци, а изреченото от собствения ми баща, не напускаше мислите ми. Бях обиден. Много. Той… съсипа всичко. Съсипа и връзката ми. Обичах баща си. Преди. Сега… го ненавиждах. Искам да изпита болката, която изпитвам. Предателството горчеше. Исках отмъщение. Ариана ми помагаше. Всъщност, никога не се бяхме разделяли. Обичах я. Мислех, че всичко е прекрасно. Предложих ѝ. Изведнъж, всички я бяха намразили. Ариана крадяла, Ариана лъжела, Ариана използвала, Ариана заплашвала… Не беше вярно. Познавах я. Беше особена, амбициозна, мотивирана…, но вещица? Не. Не вярвах. Съжалявах я. Уволниха я. Беше безработна, отчаяна, разстроена. Помогнах ѝ да изгради своя собствена рекламна агенция. А, клиентите на баща ми, автоматично се озоваха в нейната. Крадях. Аз, а не Ариана. Принудиха ме. Разбира се, не ме подозираха. Мислеха, че има шпионин. Глупаци. Щяха да се избият помежду си, а когато времето настъпи, щях да стана шефът, който трябваше. И все пак, нямаше да изоставя позицията си – финансов директор. Плановете ми се объркаха, когато Джак се появи. Великият спасител. По дяволите! Ядосвах се, но… бяхме братя. И го обичах. Защото… защото Джак не беше виновен. Беше в Испания, когато всичко се провали. Съжалявах, че ще изгоря и него. За тези няколко месеца, беше свикнал с агенцията. Обикна я. Ще го заболи, когато я разруша, но… беше неизбежно. Имаше една поговорка: Покрай сухото, гори и мокрото. Ще му я кажа, когато разбере истината. Ще ме намрази. Прав ще е, но това е животът. Понякога, трябва да си егоист. А, аз се бях научил.
   Признавам, че единственото хубаво нещо в агенцията, беше Лейла Кинг – асистентката ми. Прекрасна е. Трудолюбива, любезна, усмихната, цялата бумащина беше забавление и удоволствие, когато бяхме заедно. Привързах се. Независимо от случващото се, Лейла ще продължи със заниманията си. Беше ценен служител, за да ѝ позволя да напусне. Каква беше възможността да ме намрази? Голяма. Не сме говорили особено, но познавах характера ѝ. Мразеше лъжите, измамите и интригите. Беше перфектна. Наистина. И красива. Понякога, се замислях: Защо няма приятел? Каква е причината? Може би… не иска. Всъщност, това не ме интересува. Личният ѝ живот е неин. А, и само работим заедно. Освен това, връзката, която водим с Ариана, продължаваше. Обичахме се. Бяхме партньори, съучастници, бяхме отбор. Лейла ми помагаше в агенцията, а Ариана беше опората ми. Едната обичах, а другата ценях. Това е. И двете, бяха важни и исках да ги задържа.
   Бях ядосан. Сутринта започна изключително неприятно. Поредният клиент, който Ариана беше привлякла, се отказа, заради нашата агенция. Джак го беше привлякъл. Момичето ми беше разстроено. Трябваше да я успокоя. Трябваше да оправя нещата. Отне ми време, но намерих по-добър клиент, който плащаше двойно повече. Бяхме щастливи с постигнатото, знаейки, че ще закопаем трудът на баща ми. Бях напрегнат. А, това ме принуди да се разкрещя на Лейла, която ми се беше обадила. Осъзнах се, но нямаше смисъл да се извинявам. Винаги ме е разбирала, защитавала и прикривала. Знам, че и сега го е направила. Никога не ме е разочаровала.