She Changed Me(BG Fanfiction)

♦"What can possibly go wrong?"♦

Гледната точка на Лейла:

- Не искам! – Зейн упорстваше сякаш беше шестгодишно момче. Въпреки поканата, отказваше да присъства на партито, което Иън беше организирал… за себе си.
- Хайде, Зейн. Не се притеснявай. Всичко ще е нормално. Какво може да се обърка? – много можеше да се обърка.

   Партито беше прекрасно. Иън определено се беше постарал и умееше да организира шеметни празненства. Атмосферата в задния двор на Джак беше удивителна. Савана беше много красива, а всички се забавляваха. Истината е, че Иън имаше много приятели, повечето от които не познавах. Нямах нищо против да се запознаем. Обичах да откривам нови хора, с които имаме общи интереси и да създавам приятелства. Нямах нищо против да поговоря с някого. Въпреки опитите ми да разсея Зейн от тревожните мисли, които го бяха налегнали, той все още беше изключително напрегнат. Не знаех какво да направя, за да го накарам да се почувства по-добре. Когато попитах дали мога да му помогна, той отговори, че просто има нужда да бъда до него. И щях да бъда. Обещах му. Не се отделих от него, но това не ми пречеше. Да усещам ръката му върху кръста си, целувките му, как разговаряше с хората и се гордееше от това, че съм негова годеница, ме караше да летя в небесата от щастие. Връзката ни беше наистина съвършена. Разбирахме се. Не се карахме, защото винаги се стараехме да постигнем съгласие. Правихме компромиси, но това беше важното в една връзка. Иън се постара да ни запознае с най-близките си приятели. Въпреки неприязънта, която се излъчваше от Зейн, той се стараеше да бъде мил с всички. Правеше се на заинтересуван от глупавите им интереси, а аз се гордеех с него. Наистина се беше променил. Не беше останал и спомен от предишния избухлив Зейн, който когато не харесаше нещо, правеше скандал и си тръгваше. Моята любов го промени. Това наистина ме караше да се чувствам специална и значима. Никога нямаше да го оставя сам. Винаги, когато имаше нужда от мен, щях да бъда там.
   Иън беше извикал много от приятелите си, но забелязах, че в градината се появи момиче, което тепърва пристигаше. Посрещна я подобаващо. Струваше ли ми се, или чернокосата красавица идваше при нас? Беше усмихната, облечена с дизайнерска рокля, която сигурно струваше повече от къщата ми. Приличаше на същинско копие на Ариана. Не ми харесваше. Изпитах необходимостта да придърпам Зейн по-близо до себе си, защитавайки го от безсрамните погледи на натрапницата, чието име все още не знаех.