She Changed Me(BG Fanfiction)

♦"He pisses me off"♦

Гледната точка на Зейн:
   Влизайки в агенцията, веднага забелязах красивата си асистентка, която разговаряше оживено с приятелите си. Изглеждаше ослепително. Минутите изминаваха, а аз продължавах да я наблюдавам. Не биваше да задържам погледът си върху нея прекалено дълго, иначе можех да привлека излишно внимание. Побързах да се затворя в кабинетът си, където ще мога да помисля на спокойствие. Всичко, което напоследък се случва между нас, обърква мислите ми. Изпитвам някакво необяснимо привличане към Лейла, а знам, че това е изключително грешно. Аз съм ѝ шеф, освен това връзката ми с Ариана продължава да съществува. Да не говорим за плановете, които кроях, а брат ми изобщо не подозираше. И все пак, Лейла беше изкушение, на което не знам колко още ще успея да издържа. Никога не съм харесвал Оливър. Беше приятел на Джак, но след изпълнението му снощи, лошите ми чувства към него се засилиха. Сваляше Лейла без изобщо да се замисли, че между нас може да има нещо. Дразнеше ме. Вбесяваше ме. Едвам се сдържах да не го фрасна, затова изразходвах цялата си енергия във фитнеса. Джак се учуди, когато ми се обади да ми напомни, че имаме работа. Закъснявах, но не ми пукаше. Трябваше да си изкарам гнева върху нещо.
   Агенцията днес имаше изключително важна задача. Да предложи най-доброто на Оливър за неговата реклама. Нещастникът искаше да представи новият си автомобил, който съм сигурен, че не струва. Прегледах всички сметки и фактури, за да знам какъв бюджет можем да му отпуснем. Разбира се, неговите капризи и желания нямат да имат никакво значение. Ако има претенции, да си потърси друга рекламна агенция. Не ме интересува. Исках само да се разкара възможно по-скоро. Съвещанието щеше да се проведе в заседателната зала. Събрах всички документи и папки и тръгнах натам. Това, което не очаквах, беше изключително неприятната гледка, която заварих. Оливър и Лейла си говореха, обсъждайки нещо. Бяха прекалено близо един до друг, а Оливър дори беше заел моето място. Оставих папките в единия край на огромната маса и се запътих към тях. Щях да го помоля да се премести и да престане да се натиска на Лейла, защото нервите ми започваха да поддават, но в крайна сметка направих само първото. Получих отрицателен отговор. Този, за кого се мислеше? Изнервих се още повече, а настроението ми се развали за пореден път. Лейла беше толкова красива. С белия костюм, с начинът, по който косата ѝ беше оформена, с красивите обици и като за наказание, стоеше срещу мен, за да ме измъчва. Фантазиите отново се разпростираха в съзнанието ми, принуждавайки ме да мисля за неща, за които не трябваше. Представях си как мога да я изчукам върху тази маса, принуждавайки Оливър да ни гледа. Дали щеше да му хареса това, което ще види? Отърсих се от всички тези глупости и се върнах в реалността, където ставах свидетел на спомените от детството на Лейла с Оливър, а ръцете ми умираха да го ударят. Исках да изтрия усмивката от лицето му, но ще стана повод за клюки. Трябваше да се овладея. Не чувах нищо от това, което Джак казваше. Обсъждаха някакви неща, а Оливър непрекъснато се интересуваше от мнението на Лейла. Когато стана време да му представя бюджета, се изправих от мястото си. Показах му статистиката на сегашното финансово положение на агенцията и евентуалните цифри, за които можем да се споразумеем. Изведнъж, забелязах ръката му, която хвана тази на Лейла. Все още държах показалката в своята и без да се замислям, като един учител в началното училище, го ударих през ръцете, карайки го да я пусне. Забелязах как Джак и Савана се засмяха тихо, Лейла ме погледна учудено, а Оливър – разгневено.