She Changed Me(BG Fanfiction)

♦"Bend over, baby"♦

!В главата има открито сексуално съдържание!

Гледната точка на Зейн:
   Лейла беше изключително упорита. Правеше всичко, за да ме накаже. Знаеше слабостите ми и ги използваше срещу мен. Колкото и да се опитвах да се свържа с нея, тя не отговаряше. Беше ме блокирала навсякъде, оставяйки ме с вързани ръце. Няколко пъти ходих в квартала, но тя изобщо не искаше да ме види. Трябваше да ми прости. Нямаше да се откажа от нея. Лейла беше всичко за мен и нямаше да се успокоя, докато не се съберем отново и пръстенът отново не краси ръката ѝ. Исках отново да бъде моя, защото бях на дъното. Наистина. Бях загубен без нея. Имах нужда да я виждам, да я усещам и да я докосвам. Повече от всичко искам да не се бях хващал на онзи мръсен номер, който Иън ни изигра. Не можех да повярвам, че го е направил, за да ни раздели. Всъщност, от него можеше да се очаква всичко. Видял е Лейла един път и се е влюбил в нея. Сега си търсеше извинения. Не съм я заслужавал. Ако не заслужавах Лейла, тя изобщо нямаше да ме погледне. Тя обичаше мен и това никога нямаше да се промени. Никой идиот няма да е в състояние да ме заличи от сърцето ѝ. Колкото и да не искаше да си го признае, Лейла нямаше да ме забрави. Все още ме обичаше и знам, че раздялата ни я наранява не по-малко, отколкото мен. Липсваше ми. Навсякъде виждах и усещах нея. Присъствието ѝ се беше запечатало в съзнанието ми. В агенцията, вкъщи, навсякъде. Исках си я обратно. И щом тя не искаше да направи първата крачка и да ми позволи отново да се приближа до нея, аз щях да го направя.
   Денят беше отвратителен. Лейла беше подала молбата си за напускане, а сега всички трепетно я очаквахме, защото искахме да я видим за последен път. Идваше, за да събере вещите си. Мисълта, че кабинета, в който беше и в който сме работили до зори, вече щеше да е празен, беше ужасно болезнена. Не си представях някое друго момиче да стои вътре. Не исках друга да ми бъде асистентка. Исках нея. Само и единствено нея. Лейла. Моето момиче. Моята бъдеща съпруга. Надявам се, че скоро отново ще стане такава. Ако си я върна, заклевам се, че никога повече няма да я огорча или нараня. Ако трябва ще направя, каквото и да е, но няма да жертвам щастието ѝ. Няма да позволя да плаче или да страда. Щях да ѝ имам пълно доверие и никога нямаше да ми мине през ума, че ми изневерява. Защото Лейла не е такава. Не би предала този, когото обича истински и толкова силно.
   Видях я. Влезе в агенцията, облечена в поредната ослепителна рокля. Изглеждаше стилна, красива, усмихната. Сякаш не идваше, за да каже „сбогом”. Наблюдавах я през отворената врата на кабинета си. Говореше със Савана, с Джак, с останалите приятели и колеги. Всички бяха изключително тъжни, заради факта, че ще се разделят с нея. Когато прегръдките и сълзите приключиха, Лейла влезе в кабинета си. Изправих се от стола, на който седях и тръгнах по коридора. Вратата беше затворена, но влязох без да искам разрешение. Затворих и заключих. Видях изненаданото ѝ изражение, но се уморих от това безразличие. Исках да решим проблемите си и да престанем да се правим, че не сме имали нищо. Бях решен, че днес е денят, когато ще сложа край на тези глупости и на това мъчение. Днес беше денят, когато Лейла Кинг отново ще се превърне в моя годеница. По един или друг начин.