She Changed Me(BG Fanfiction)

♦Devil's Side♦

Гледната точка на Зейн:
   Лейла наистина не беше пострадала сериозно след катастрофата, но използвах това за извинение, за да мога да прекарвам повече време с нея. Определено ми липсваше през времето, когато бяхме разделени. Болката от загубата беше прекалено голяма. Непрекъснато беше в мислите ми. Трябваше да си я върна. Исках го повече от всичко, а сега, когато се случи, още не можех да повярвам, че ми беше простила. Никога повече нямаше да ѝ причиня подобно нещо. Ако трябва аз ще вляза в затвора, но тя никога повече няма да се доближи до полицията. На мен, обаче, ще се наложи да го направя. Имах ужасни съмнения относно инцидента с автомобила, който Оливър ѝ беше подарил. Не го харесвах, признавам, но не вярвах, че ще си позволи да даде на Лейла нещо, което беше неизправно и застрашава животът ѝ. Все пак, беше влюбен в нея. Тук имаше нещо странно, нещо гнило, което трябваше да разбера преди да е станало твърде късно. Не исках инцидентът да се повтори или някой да се върне, за да довърши работата си. Имах лошо предчувствие, затова се обърнах към полицията. Погрижиха се и изпратиха автомобила в сервиз, за да може да го прегледат обстойно. Ако имаше нещо нередно щяха да се обадят. Молех се да не получа обаждане, защото знаех, че ще ме очаква неприятна работа. Надявах се, че всичко е излишно притеснение, което накрая ще се окаже безпочвено.
   За жалост, въпреки надеждите ми, телефонът иззвъня. Прекъснах работата си, затворих вратата на кабинета, изолирайки се от останалите служители, чиито гласове напоследък ме успокояваха, отколкото да ме дразнят. Вдигнах. Беше комисарят, с който проведох разговор преди няколко дни. Нямах представа какво можех да очаквам. Имаше няколко възможности. Или хубава новина, или лоша, или двете едновременно. Каквото и да е, вече бях убеден, че не Оливър и скапаните му автомобили са виновни за катастрофата. Имаше нещо друго. Някой беше направил нещо.

- Господин Зейн, резултатите от прегледа са готови. – проговори в слушалката, а аз започнах да обикалям нервно из кабинета.
- И? Какво е станало с автомобила на приятелката ми? – попитах, страхувайки се от отговора.
- Спирачките са били повредени. Затова не е успяла да спре. – информира ме. Знаех си! Имаше отговорник за случилото се. – Не е случайно. Били са прерязани нарочно.
- Очаквах го. – промълвих в слушалката. – Какво можем да направим?
- Изискахме охранителните камери от местопроизшествието, както и от квартала на госпожицата и от гаражът, в който господин Кохер ни информира, че е бил автомобила. Ще ги прегледаме. Ако открием нещо, ще се свържем с Вас. Вече работим по случая.
- Благодаря много. Очаквам да се обадите. – затворих телефона.