She Changed Me(BG Fanfiction)

♦Zayn = Leyla's Weakness♦

Гледната точка на Лейла:
   Нямаше думи, които да опишат случващото се в живота ми през последните дни. Отношенията ми със Зейн придобиваха съвсем различно ниво, което ме радваше, но и ме тревожеше. Времето, което прекарвахме заедно нарастваше, а колегите ми от агенцията забелязваха това. Разбира се, когато чуеха, че всичко се отнася до работа, затваряха устите си. По принцип Зейн настояваше да излезем, за да поговорим за някои неща на по-тихо и спокойно място. Понякога го правехме, а понякога говорихме за детството и миналото си. Определено се сближихме и знаех, че никога отново няма да бъдем само шеф и неговата асистентка. Не можех да опиша това, което изпитвах в сърцето и душата си. Усмихвах се, бях щастлива, изпълнена с положителни емоции, които не можех да скрия от най-добрата си приятелка и майка си. Савана забелязваше промяната в настроението ми, забелязваше, че Зейн ми обръщаше много внимание, но и непрекъснато ми напомняше, че е прекалено сляп, за да забележи чувствата, които изпитвам към него. Ако не беше, отдавна щял да забележи това. Разбира се. Нали Джак видя любовта, която Савана таеше в себе си. Радвах се за тях. Взаимоотношенията им ставаха все по-сериозни, но и аз като добра приятелка, се молех и се надявах, че Джак няма да я нарани. Ако го направи, ще се разправя с мен.
   Беше петък. Зейн отново ме покани на обяд, а когато приключихме, настоя да се прибера у дома. Нямаше нужда да се връщам във фирмата, защото бях подготвила всичко, което ще бъде необходимо и бях прегледала финансовите проекти, касаещи рекламата на Оливър няколко пъти. Бях благодарна, защото имах нужда от почивка и наистина трябваше да помисля върху всичко, което се случваше в живота ми напоследък. Бях влюбена в шефа си, а вниманието му още повече объркваше мислите ми и ми даваше надежди, които най-вероятно щяха да си останат напразни. Защо? Защото всичко беше само приятелско отношение. Той не гледаше на мен като на жена, която може да бъде до него и да го обича. Освен това, не бях подходяща. Не се вписвах в неговите представи. Бившата му годеница е кралица на модата, богата, умна, уважавана в обществото, а коя съм аз? Момичето от крайния квартал, което се раздава на сто процента само и само, за да чуе една добра дума и една похвала от шефа си, който беше превзел сърцето, съзнанието, разума и цялото ѝ тяло.
   Всичките тези свои положителни и отрицателни размисли, излях пред Савана. Мама отново беше на гости. Разговаряше с поредната съседка, а аз получих разрешение да прекарам време с любимата си приятелка, която винаги проявяваше разбиране и ме изслушваше, макар че чувствата ѝ спрямо Зейн изобщо не бяха топли. Непрекъснато повтаряше, че има нещо гнило в него, че не е толкова перфектен, за колкото го мисля, но аз упорито отказвах да вярвам в това. За мен той беше съвършен. Това е. И нищо не можеше да промени мнението ми. Имаше минало? И какво от това? Всички имаме. Настоящето и бъдещето са много по-важни и значими. Всеки прави грешки и всеки има право на втори шанс. Макар че… да, разсъждавам по този начин, но ако някой допусне грешка спрямо мен, ако някой ме нарани, ще успея ли да простя? Ще успея ли дам втори шанс? Искам да вярвам, че ще мога, но това не зависи от мен. А, от размера на болката, която ще съм принудена да понеса.