She Changed Me(BG Fanfiction)

♦The Engagement Falls Apart♦

Гледната точка на Зейн:
   Излизайки на въздух, успях да успокоя нервите и напрежението, което се беше надигнало в тялото ми. В съзнанието ми непрекъснато се разиграваше случката, на която станах свидетел. Иън притискаше Лейла прекалено близо до себе си, а тя нямаше нищо против. Изобщо не го беше отблъснала. Сякаш стоеше и чакаше всеки момент устните им да се докоснат. Полудях. Рядко губех самоконтрол до такава степен, но когато ставаше въпрос за годеницата ми, бях способен да извърша убийство. Не съжалявах за юмруците, които Иън отнесе. Заслужи си всичко и искрено се надявам, че спомените ще му останат за по-дълго. Съжалявах за всичко, което бях наговорил на момичето си. Тя нямаше абсолютно никаква вина, а аз… Обвинявах се. Исках лично себе си да пребия, но нямах такава възможност. Трябваше да се извиня на Лейла за всичко. Думите, които казах, всичко, което направих по време на цялата вечер. Бях глупак, наистина. Мелъни се появи и открадна вниманието ми. Не си припомняхме миналото, когато бяхме двойка, а говорихме за настоящето и бъдещето. Бях погълнат от интересната посока, в която животът ѝ беше поел, забравяйки напълно, че красивото ми момиче стоеше на няколко сантиметра от мен, вероятно чувствайки се самотно. Почувствала се е предадена. Ревността беше ужасно нещо. Чудовище, което беше способно да развали нечии отношения. Изобщо не предполагах, че ревнуваше. Трябваше да се досетя. Обичаше ме. Нормално е да реагира по този начин, когато ме види с друга. Дори и да беше само един обикновен разговор. Разбирах я, защото аз бях абсолютно същият. Ревнувах от Оливър, от Иън, дори от останалите служители, които имаха ежедневен контакт с нея. А, накрая, когато осъзнах, че е била разстроена, заради държанието ми и Иън нарочно е отишъл, за да я успокои, се намразих. Как не се досетих? Как не забелязах? Трябваше да се върна в имението на Джак, да взема нещата си и да разбера къде е Лейла. Прибрала ли се е? В домът си или е у дома? Нямам представа, но трябва да разбера. Исках да ѝ се извиня и да я помоля да ми прости. Преувеличих, но виждайки ръцете му на кръста ѝ, ми причерня. Как можах да се усъмня във верността ѝ? Лейла никога не би ме предала. Опита се да ми каже, но бях толкова заслепен от ярост, че изобщо не исках да я изслушам. Нямаше да се учудя, ако бях пропилял и последният си шанс с нея.
   Когато размислих и обмислих всичко внимателно, се върнах в имението на Джак. Всичко беше притихнало, което ме наведе на мисълта, че брат ми е отпратил всички след разярилата се битка, за което наистина му бях благодарен. Имах ключове за входната врата. Отключих и влязох. Трябваше да взема телефона и ключовете за вкъщи от стаята си тук. Изкачих стълбите, стараейки се да пазя максимална тишина. Джак и Савана сигурно спяха отдавна. Какво ли е станало с Иън? Съдейки по паркираният му автомобил отпред, още трябва да е тук. За него не ми пукаше. Ако иска да се събужда, ако иска да не го прави. Отидох до вратата на стаята и я отворих. Пресегнах се и светнах лампата, когато разпознах двата силуета излегнали се върху леглото. Моето легло. Лейла… и Иън. Тя беше облечена с една от моите тениски, а Иън беше полугол. Какво ставаше, по дяволите!
   Всъщност, бързо проумях случващото се. Вече виждах червено навсякъде. Превърнах се в животно, чийто инстинкт контролираше действията му. Приближих се до леглото, сграбчих Иън за косата и го измъкнах от мястото, където беше заспал. Той извика, а това събуди и Лейла, която отвори очи и стреснато се огледа наоколо. Когато видя колко дрехи липсват на Иън и осъзна, че е бил съвсем близо до нея, пребледня. Сякаш тепърва разбра какво бяха направили. Прибирам се в четири сутринта и ги заварвам заедно в неприличен вид, при това в моето собствено легло.