Demons From The Heaven/BTS+EXO+Red Velvet

Глава 23 Това не е любов

Ирене седна отново на мястото си, но на лицето и се четеше изненадата и угорчението. Как можеше Йери да й говори по този начин? Тя не беше направила нищо нередно. Просто го обичаше. Отстрани.

-Ирене имам лошо предчувствие относно това момиче. Знаеш ли как се издаде хиената? Трябва да отървем Сехун от нея. Горкия е попаднал в капан, тя е направо ужасна.-Сълги започна да пълни главата на Ирене с нейните си мисли, но като че ли влизаше през едното ухо и излизаше през другото.

-Йери просто го обича. Иска да са заедно завинаги. Разбирам я, не бива да я виним.-Ирене се усмихна толкова тъжно, че всеки момент щеше да се разплаче.-Нищо не можем да направим, Сълги. Винаги закъснявам. Никога не ми върви в това на време да направя нещо. Не ми провървя преди 12 години. Нито с Те Хьонг. Нито със Сехун. -Ирене спомена това преди 12 години, защото Сълги вече знаеше историята и нямаше да бъде нещо ново.-Хей. Искаш ли да отидем в бараката, където играхме когато бяхме малки? -тя моментално смени настроението си.-Ще бъде забавно. Хайййде.

-Добре, добре.-Сълги се сагласи само, за да я зарадва, въпреки че знаеше колко трудно й беше.

Те излязоха от кафенето и тръгнаха към гористата част на града. Там като малки си играеха Ирене, Сълги и Те Хьонг. Там си ираеха и Ирене и Сехун. Толкова спомени на едно място. И не само, защото приятелството им се разви там. Медальонът на Ирене все още бе в бараката.

~●~

Сехун и Те Хьонг бяха намерили комплекта по химия на родителите му и в момента довършваха проекта.

-Ти и Ирене защо не сте заедно? Смисъл след това, което стана..Знаеш..целувката.-Сехун подхвърли темата, въпреки че знаеше, че не е редно.

-Защото сме заблудени. Любовта ни е била силна, като на брат и сестра, но не и нещо повече.

-Разбирам.-изглеждаше все едно му е безразлично, но всъщност си умираше от радост.

Престани, Сехун! Имаш до себе си момиче, което вече те обича. Йери! Не си позволявай да се разпадне връзката ви.

~●~

Ирене и Сълги играеха на карти в малката порутена къщичка насред гората.

-Студено ли ти е?-Ирене реши да разчупи тишината.

-Много, да.-двете се засмяха и Ирене й подаде едно топло одеало.-Бях забравила, че тук си имаме всичко.