Demons From The Heaven/BTS+EXO+Red Velvet

Глава 2 В един клас

От името на Сехун

Лятото свърши. Нанесох се отново при родителите си и очаквах с нетърпение да отида на училище.

Честно, вързахте се?Не,не,не не искам на тъпото даскало. Искам да си скучая в нас. Но...Според мама трябва да се адаптирам и да открия приятели.

От името на автора

Ирене беше по магазините с приятелката си Сълги. Те бяха много близки и се разбираха чудесно. Приятелството им започна щом Ирене се върна в Сеул преди 8 години.

-Ами тази?!-Ирене излезе от пробната, облякла една синя рокля.-На Тае Хьонг ще му хареса ли?

-А на теб харесва ли ти?Стига си мислила какво на него ще му допадне. Мисли за себе си.

Ким Тае Хьонг, Ирене и Сълги бяха най-добри приятели. Винаги са били заедно, както сега.

-Харесвам я!Ще си я купя!-Ирене заподскача и влезе обратно в съблекалнята.

-Ох, невъзможна си.-Сълги седна отново на столът.

2 дни по-късно

Днес бе първият учебен ден. Тае Хьонг беше с Ирене и Сълги. Заедно стояха пред сградата на училището и чакаха да влязат по стаите. Ирене и Сълги бяха в един клас. Но Ким Тае Хьонг не беше с тях. Само това разделяше най-добрите приятели.

-Така ученици. Днес е първият учебен ден. И както всяка година, имаме нов ученик. -учителката посочи Сехун, който стоеше зад катедрата.- Това е О Сехун (Oh Sehun), преди е живял тук, сега отново. Може някой от вас да са го познавали, други не...Надявам се, че ще се разбирате, все пак не сте вече деца.-госпожата посочи на новото момче къде да седне.

След часовете

След първият час, Сехун излезе в коридора, но Ирене го последва.

Защо не се запозна с никой?Нима искаш да си сам?

-Зд-Здравей!-Ирене изкочи зад него.-Сехун,нали?Аз съм Ирене.-тя пльосна на лицето си една засрамена усмивка.

-Привет...-Сехун изобщо не я отрази.-Нещо друго да искаш?

-Ами тъй като си нов, исках само да се запознаем, за да не се чувстваш така изолиран...

-Тц.Пхахахахахаха!Не ми трябват никакви приятели!Най-малко някоя лепка като теб!Какво си позволяваш. Мислиш,че не съм свикнал ли?Цял живот съм сам!Изчезвай!

-А-Аз съжалявам.-Ирене отстъпи назад и бързо си тръгна.

От името на Сехун

Тази какво си позволява?!Наред съм си самичък!Дори не исках на училище, а вече ми се качват на главата някакви досади като тази тук.

От името на Ирене

Още с първото си влизане в стаята, разбрах, че това момче трудно ще се адаптира към новия клас. Не защото е срамежлив, а защото не иска да допусне никого до себе си. Но нещо в него ме кара да го опозная, защото и аз бях така, когато се върнах в Сеул.

-Ирене!-Тае Хьонг и Сълги тичаха към мен.-Къде се изгуби?

-Поговорих си със Сехун.

-Сехун ли?-Тае Хьонг не разбра за кого става дума.

-Имаме нов ученик!

-Много е секси!-Сълги веднага отбеляза.

-Да но нещо в него ми се струва странно...Като, КАТО ИЗГУБЕНИЯТ МИ БРАТ!-аз се опулих и всички започнаха да се хилят.-Тц хора! Не знам откъде се раждат тези тъпотии, които блещя!

от името на автора

Сълги, Ирене и Тае Хьонг тръгнаха към къщата на Сълги, защото Ирене щеше да спи у тях, а Ким Тае Хьонг, е той само ги изпращаше.

Сехун тръгна и той да се прибира. Вече бе достатъчно тъмно и именно за това Ким Тае Хьонг изпращаше Сълги и Ирене.

-Ирене, става ли да ви изпратя до тук? Имам спешна работа. - той спря до една тъмна уличка и погледна момичетата притеснено.

-Няма проблем!Да не сме бебета, а?- Ирене го прегърна и със Сълги тръгнаха обратно.

Дълго време вървяха, но така и не успяваха да се ориентират на къде да вървят, тъй като бе наистина тъмно. Скоро Ирене се умори и със Сълги седнаха на една пейка да си починат.

-Този Ким Тае Хьонг! Ще го убия! Успя да ни прекара през възможно най-тъмните и непознати улици в Сеул!!!-Сълги блъскаше с ръка в облегалката на пейката. - Ирене, какво да правим?

-Не знам...Да питаме някого? Например ето този човек. - тя посочи сянката близо до нея и веднага стана и тръгна към непознатото лице. -Извинете, ъм, бихте ли ми казали името на улицата? С моята приятелка не можем да се оправим, смисъл, май се изгубихме в родния си град... :Д

-Пак ли ти?- Ирене се отдръпна назад щом видя всъщност с кого разговаряше. -Как ти беше името...Ъмм, Ирене?

-Сехун...? 

Мане хора...Откъде да започна? Такъв застой не съм имала. НЯМАХ НИКАКВИ ИДЕИ! Сами виждате, че главата е тъпа и скучна, обаче наистина влезте ми в положението, че такъв мързел до сега не ме е хващал. Ужасно съжалявам. Обещавам следващата глава да е много по-дълга и интересна...Все пак се надявам да ви е харесало поне малко де, но вероятно не, защото и на мене изобщо не ми харесва ... :Д