Demons From The Heaven/BTS+EXO+Red Velvet

Глава 11 Ревност?

-Ти ме спаси, Сехун. Не беше ли ти?-стоях пред човека, който си мълчеше за добрата постъпка толкова дълго време.

-Как разбра?

-Те Хьонг ми каза. Защо...Защо реши да оставиш той да ме излъже?

-Защото аз какво печеля, дори и да съм те спасил? Помогна ми за Йери и ето аз помагам на теб за Те Хьонг!-логиката в думите му бе толкова далече от истината.

-Да, но ти си този, който ми помогна в нужда. Сега искам само да ти благодаря. Различен си от преди.

-Няма нищо..тръгвай вече. Късно е.

-Прав си. Е,лека нощ, Сехун.

-Лека.-той затвори, а аз потеглих към вкъщи.

От името на Сехун

Различен си от преди..Различен си от преди.

Нима съм се променил? И с какво? Просто й помогнах, това е всичко. Моментът, в който я видях безжизнена на земята, стомахът ми се бе свил. Не исках да бъда герой, нито да се харесам на някого. Исках само Ирене да бъде добре.

Тези мисли ме карат да се плаша. Момичето, което трябва да ме интересува е Йери, а момчето, което трябваше да спаси Ирене е Те Хьонг.

От името на автора

Вярно е, че съдбата очертава нов път за всеки един от тях. Възможно е доста неща да се променят. Някой за добро, други за лошо.

Щом Ирене се прибра, тя седна на леглото и отвори тайният си дневник.

Мило дневниче,
Днес се случиха доста..интересни неща. Изписаха ме от болницата, ходих на кино и Те Хьонг си призна, че е излъгал за едно нещо. За това, че той ме е спасил. Всъщност бил е Сехун. Знам, неочаквано. Не съм запозната с цялата случка, и не искам. Просто, все още се чудя как това стоманено сърце е помогнало в онази нощ. Наистина толкова въпроси се въртят в главата ми, най-големият от които е фактът, че не мога да си обясня защо чувствата ми към Те Хьонг бавно изгасват...

След обичаят й да описва в дневника си интересните случки, Ирене отиде в банята и си взе горещ душ. След това просто заспа.

От името на Ирене
2:36

-Просто ми обещай, че ще се върнеш, Ирене.

-Обещавам. Винаги спазвам обещанията си. Нека в последствие се срещнем отново.