Demons From The Heaven/BTS+EXO+Red Velvet

Глава 25 Коледа част 1

От името на автора

-Те Хьонг! Трябва да им кажем!!-Сълги се опитваше да го изкара  изкара от транса. Беше забил погледа си в снимката и гледаше така вече пета минута.

-Ще го направим. Но не сега. Нека на Коледа. Нещо като техен "подарък". Няма какво да загубим ако изчакаме още два дни. Утре е Бъдни вечер, а и вече стана късно за днес. Смятам на Коледа, какво ще кажеш?

-Ами ако нещо се обърка? Как ще им кажем наистина? Какво ще им кажем? Аз..не искам тя да страда отново, Те Хьонг.

-Няма да позволим да се случи. Като нейни приятели ще я защитим от всяка тъга. Спокойно.-Те Хьонг се изправи и прегърна Сълги.-Важно е, че разбрахме всичко на време. Можеше и да бъде късно.

-Но не е. Боже, наистина не го очаквах!-и двамата се поуспокоиха и започнаха да се радват на случилото се. А когато стана късно, Те Хьонг си тръгна от къщата на Сълги.

На следващия ден

-Бъдни вечер! Кога беше началото на учебната година? Времето отлетя толкова бързо!-Ирене навиваше спагетите в устата си и едновременно си говореше със Сълги, която намина у тях за закуска.-Е, казвай какъв ще ми е подаръка за Коледа.

-Нещо доста символично. Не е купено с пари, но много ще ти хареса.

-О, добре, защото и моят подарък не е много скъп. А...ще ми подскажеш ли мъничко?-описанието на подаръка заинтригува Ирене тотално.

-Ами мъничко, но в същото време и много, много голямо. -Сълги стискаше медальона в ръката си, но вместо да й го даде, тя го прибра в джоба си обратно, уважавайки решението на Те Хьонг да си помълчат до утре.

~●~
12:30 на обяд

Навън беше изключително топло за декември, затова Лухан и Сехун отново бяха излезли. От както всички се разделиха, те двамата прекарваха голяма част от времето си заедно. Определено това беше нещото, променило Сехун към добро.

-Разбра ли, че Йери е постъпила в болница заради високо съдържание на алкохол?-Лухан знаеше всичко за хората от класа. Все пак той бе отговорникът.- А тя и Ирене вече изобщо не си говорят. Ирене се среща само съд Сълги.

-Знаех за Ирене и Йери, но за болницата не знаех. Ъм ти не излизаш ли с другите. Всмисъл от както скъсах с Йери, май всички се очуждихме, нали?-лицето на Сехун показваше колко трудно му бе да гледа всички как не са заедно.

-Не излизам с тях, но всичко е наред. Не е като да нямам с кого да изляза.-Лухан се засмя неловко.-Всичко е наред, наистина.

-Не, не е! Лухан, за Бога, нищо не е наред!-Сехун се развика, но гласът му се прекърши. Бе трудно да каже на най-добрия си приятел какво смяташе да направи.-Всичко провалих с идването си, затова реших. На Коледа ще замина отново от Сеул.

-Да, знам.Ти ми каза, че ще посетиш леля си.-след тези думи, на него му бе още по-трудно.

-Занимавам си, Лухан...-Сехун го погледна сериозно, а усмивката от бебешкото лице на приятеля му изчезна.

-Не..По дяволите, не можеш да го сториш!

-Какво ме задържа тук? Разруших приятелства, връзки. Ирене и Те Хьонг щяха да са заедно, нямаше да има наранени. Ще си замина отново от тук. Решено е. Говорих със семейството си. Дори организирахме...полета.-и двамата се гледаха по най-тъжния начин, възможен в тази ситуация. Лухан премигна няколко пъти и пое дълбоко въздух.

-Кога е полетът ти?

-На Коледа в 20:00.

-Но това е утре?! Сехун, моля те, не избързвай. Ние сме ти приятели. -Лухан започна да го умолява да остане.

-Приятели, които съсипах. Съжалявам, Лухан. Решено е. И тъй като имам да събирам много багаж, вероятно ми остава време колкото за едно "сбогом".. Искам да ти кажа, че за малкото време, в което те опознах, ти ме промени коренно. Благодарение на теб разбрах какво е да обичаш, разбрах какво е приятелството. Имах невероятни моменти с всички вас, но всичко хубаво си има и край. Ти си и винаги ще бъдеш моят най- добър приятел. Моля те да не казваш на другите преди да замина. Ако цъфнат на летището, сърце няма да ми даде да се кача на самолета.-очите и на двамата вече бяха насълзени.

-Няма да кажа...И ти ще ми липсваш много, Сехун. И колкото и да искам да те спра, решението за това е само твое. Мисля, че е време да оправяш багажа си, затова предполагам това е сбогом..-Лухан подаде ръка към Сехун в знак да я поеме.

-Леле, не съм вярвал, че ще бъде толкова трудно.-Сехун вместо да хване ръката му, той го прегърна.-Сбогом, Лухан.

-Сбогом...-двамата поеха по различен път.

От името на Лухан

Щях да оправя нещата! Нямаше да му позволя да замине. Той има нужда от нас. Има нужда от мен, от Ирене.

Извадих телефона от джоба си и набрах номера на Те Хьонг.

-Ало?-той вигна.

-Хьонг, спешно е. Да се срещнем някъде. Свързано е със Сехун. Може да не го видим повече! Трябва да ми помогнеш. Ирене го обича и трябва да са заедно!

-Ще повикам тогава и Сълги. Имаме план, който явно ще се забърза.

Здравейте. Нова глава иеееи. Следващата е втора част, последната, интересната...Очаквайте ;д ❤