Demons From The Heaven/BTS+EXO+Red Velvet

Глава 20 Специален подарък

-Това означава, че никога не си му признавала, така ли?

-Не, никога. И най-вероятно няма да го направя. Ами виж, почвам да се отказвам от Те Хьонг. Толкова години гонене на невъзможното. Уморих се. Винаги с него ще бъдем като брат и сестра.

По дяволите, Сехун. Успокой се. Знам, че е момента полудяваш от радост. Не го показвай!

-Оу, съжалявам, че не успях да ви събера.-охо далеч не съжалявах.

-О, няма нищо. Вината не е твоя. Просто с Те Хьонг не ми е било писано. Може би съдбата се опитва да ми начертае нов път.

-Може би...Е аз смятам да си тръгвам. Надявам се гривната да ти е харесала.

-Хареса ми много, благодаря. Лека.-тя се усмихна топло и затвори вратата.

Боже. Не биваше да се увличам по нея. Но какво можех да сторя? Чувствам се сякаш тя е човека, който чакам от много дълго време. Дори и да не е така, не мога да променя фактите, че от нищото се влюбих в Ирене.

От името на Ирене

Най-сетне свърши този ужасно дълъг ден. И завърши тъжно поне за мен. Трябваше ли да лъжа Сехун, че не изпитвам вече нищо към Те Хьонг. Защото определено не е така. Объркана съм и все още размишлявам какво желае сърцето ми. Не можеше ли да е по-лесно? Сехун да не бъде с Йери, а Те Хьонг да ме харесваше?

И дори тогава пак щях да се колебая. Седнах на леглото в стаята си и навих ръкавите на блузата, с която бях. На дясната ми ръка беше позлатената гривна от Те Хьонг (тази от 1ва глава), а на лявата искрящо сребърната от Сехун.

Защо ми го причинявате? Обичам ви и двамата!

-Уф!-легнах тромаво и извадих книга да си почета. Това определено ме разсейваше.

~●~

-Трябва да се върнеш, Ирене. Обещай, че ще го направиш. Обещай, че в последствие отново ще те видя.-по бузата на малкото момче се търкулна дребна сълза.

-Ще се върна. Обещавам.-Ирене сложи в ръката на момчето едно миниатюрно ключе. -Това отключва медальончето ми. Докато тези два свързани предмета съществуват, обещанието ми ще бъде в сила.-децата пуснаха ръцете си и скоро вече не бяха заедно.

Отново рязко се събудих от същия сън, повтарящ се непрекъснато. Този път бе различно. Спомних си, че това не е случаен сън. Това е спомен. Това се е случвало и преди. Преди да замина от Сеул имах най-добър приятел тук. Когото...Когото мисля, че харесвах. След това го забравих. Но той може още да е в Сеул, нали? Въпреки, че съм любопитна, не бих го потърсила. Не помня нито името му, нито лицето, адреса...нищо. Засега живота ми е достатъчно объркан. Няма да си причинявам повече главоболия за нищо!