Demons From The Heaven/BTS+EXO+Red Velvet

Глава 8 Може би е спомен

-Обещай ми, че ще се върнеш...

-Обещавам. Ключът, който ти дадох, го доказва. Нека в последствие се срещнем отново.

~●~
Събудих се рязко. Вече бяха минали две седмици откакто сънувах същият сън. Лично мен това ме притеснява наистина много.

Нима откачам? Трябва да отида на психолог. Кой е човекът в съня ми? Измислица ли е или спомен? Струва ми се, че е нещо, което се е случило одавна. Преди много години...

-Ирене!-мама влезе в стаята.-Днес е почивен ден. Смятам да ти направя някоя много, много вкусна закуска.

-Хмм, палачинки?-щракнах с пръсти като малко дете.

-Така да бъде. Палачинки.-тя се усмихна и излезе от стаята.

Възползвах се от момента и извадих лаптопа си. Не мога да повярвам, че го правя.

Разгледах няколко страници и записах номера на най-успешния. Да, наистина щях да го направя. Да отида на психолог. Този сън ме преследва и всеки път щом го сънувам, лицето на човека, с когото разговарям е размазано.

Станах от леглото и отидох в банята. Съботата винаги започва добре. Взех си душ и си измих зъбите. Оправих се и слязох на закуска.

След като закусих се уговорих със Сълги и Йери да излезем.

От името на Сехун

Събота...Какво ми се прави? Може да изляза с Лухан или бавняра Те Хьонг. Или да ям. Абе т'ва не е лоша идея. Нали съм слаб, секси и не дебелея? Днес ще си имам шоколадов маратон.

Два часа по-късно

Ще повърна...Не биваше да ям толкова много. Не помислих за това, че съм крехък. Боже, как съм се родил толкова перфектно рядък екземпляр?

От името на автора

Сълги, Ирене и Йери излязоха в парка на разходка. Разбира се, това означаваше и че трябваше да си вземат сладолед. И ето как сега те седяха на една пейка и ядяха сладолед.

-А Те Хьонг? Мисех, че харесваш него?-Йери задаваше на Ирене безброй въпроси.

-Така е, но не ми се чака. Той не изпитва нищо към мен. Трябва да го приема и да продължа напред.

-Не, не трябва. Веднъж помисли какво чувства той към теб. За него не си просто приятелка.