Demons From The Heaven/BTS+EXO+Red Velvet

Глава 15 Обещавам ти

-Добре влез, ще спиш у нас. Има вечеря и нашите ги няма. Никой няма да ни притеснява.

-Имам да довършвам домашната по история..-веднага се оправдах, но това е Сълги все пак. Никога не мога да я излъжа.

-Утре е събота. Моля те. Няма да те притискам да говорим. Само ще се забавляваме. Филми, момчета, игри.

-Оо, добре. Права си. Имам нужда от малко почивка. Влизам.- влязох след нея и тя затвори вратата.

Всъщност наистина се забавлявах. Гледахме филми, хапнахме, говорихме си и се смяхме като луди.

Но..отново не бях на себе си. Чувствах се празна. В очите ми трудно се четеше емоция. Гласът ми понякога заекваше. Изглеждах щастлива, радостна и бодра, но не бях. И Сълги знаеше това най-добре. Знаеше какво ми има. Знаеше, че не съм Ирене, която винаги съм била. Но не знаеше как да поправи това. Никой не знаеше. Изграждах стена пред себе си и плавно потъвах. Не исках да допусна никой до мислите си, защото се боях. Боях се да не разберат нещо, което аз самата не разбирам.

От името на автора

Сехун и Лухан се бяха събрали, за да продължат подготовката с проектът си по химия. Нещото, което стартира приятелството им.

-Натрият взаимодейства ли е неметали?-Сехун размяташе таблицата на химичните елементи в ръцете си.

-Да спрем до тук, какво ще кажеш? Късно е и сме уморени.-Лухан предложи да си починат, което накара Сехун да се ухили до уши.-Мислеше, че няма да предложа, нали?

-Да! Сега ще мога да се обадя на Йери. Супер си!-той взе телефона и понечи да набере номерът й, но нещо го спря.-Но...не е ли много късно? Мисля, че вече е заспала...

-Утре е събота. Ще се видите утре. Или можем да излезем всички да хапнем някъде?

-Да супер. Ще питаме утре останалите. А сега ще си вървя, защото е късно.

~●~

2:57

-Искам винаги да си до мен. Обещай ми, че ще се върнеш, Ирене.

-Обещавам. Нека в последствие се срещнем отново.

Ирене отново се събуди прекалено рязко, което замая главата й. Бавно премисли сънят си, но веднага щом анализира нещата установи, че този сън не е нищо ново. С мъки стана и отиде в банята, която знаеше така добре къде се намира, защото може би за хиляден път оставаше да спи у Сълги. Застана пред мивката и вдигна глава, за да се огледа в огледалото.