Начало- 05.13
Край- 7.7
Ами да, това е краят на „Тоест". Но спокойно, в профила ми ще откриете решение на проблемите си :DDD За мен, това беше приключение, което не исках да свършва.
Явно всичко хубаво си има край.. :')
Искам да Ви благодаря за всеки един коментар, който сте написали. За мен значи много. Лeле ще ревна :DDDDD
Няма да забравя, всеки един „проспан" час, в който постоянно си мислех какво да напиша :d
Беше забавно и наистина се радвам, че на много хора им харесa историята ми.
Когато започнах да пиша и излезе първата глава, видях, че имам девет прочитания веднага на следващият ден. Това е напълно нормално, но аз разбира се не знаех и се побърках :DD Мисълта, че девет човека са прочели нещо, което съм написала, без дори да им казвам да го правят, ме радваше изключително много! :')
Искам да благодаря специално на всички които ме подкрепяха. На приятелите ми, които „пренаписаха" и помогнаха да направя историята много по-добра. Без ВАС нямаше да се получи. ;)
И накрая, искам да кажа само едно нещо. Хората се променят.. поне това се опитах да докажа в историята. :)
BẠN ĐANG ĐỌC
Тоест
Lãng mạn-Как те накара да се почувстваш, когато видя залеза?-най-сетне проговори той. -Ам..незнам, щастливо?- смотолеви тя. -Ами когато слънцето се скри напълно? -Празно. -...именно. Така се почувствах и аз, когато си тръгна, без дори да ми кажеш защо. ...
