Тоест

Мъртва..?

-Плашиш ме..- Ерика наистина беше изплашена. Какво толкова можеше да й каже?

-Ерика..- Лари си пое дълбоко дъх. Майка ти е..- запъна се.

-Просто го кажи!?
Лари я прегърна и прошепна в ухото й.- Ер, тя е.. мъртва.
Чу го, зави й се свят. Нещо в нея се пропука.

-Н..е, чакай, какво? Кажи.. ка-ажи, че се шегуваш? Моля те, това е шега, нали?!- започна да плаче.
Лари я стисна по-силно. Очите му се напълниха със сълзи, когато трябваше да продължи.

-Баща ти е замесен..- отново се запъна.- Аз също.
Тя се отскубна от него.

-Како в името на Бог трябва да значи това?!

-Има.. ам.. нещо като орден.

-Орден?

-Да, орден или гилдия, можеш да го наречеш както искаш. Там хората се занимават с мафия.

-Значи сега си мафиот?

-Да... и баща ти е.

-Нищо не разбирам?

-Ер, сега си разтроена, ще ти обясня всичко по-късно, какво ще кажеш?

-Да.. добре, но не искам да слизам долу, немога.- отново го погледна и гласът й го прониза.

-Недей тогава, остани тук.- Лари тръгна към вратата.

-Искаш ли.. да останеш?- попита тя забола погледа си в земята.

-Ако ти го искаш.- усмихна й се окуражително.- Разбира се.
Ерика седна от едната страна на леглото, Лари седна от другата. Стояха така около двадесет минути, който бяха най-дългите в живота на Лари. Ерика не спираше да плаче. Той търпеливо я чакаше да се успокои.

-Сега.- започна тя.- Искам да знам всичко.

-Как върви планът?- попита Ина с широка усмивка.

-За сега, страхотно. Кой го направи.- попита Ноа.

-Кое?

-Кой я уби?

-Не знам, не знаех, че нещата ще се развият така.

-Няма значение. Важното е, че сега ще го намрази завинаги.- Ноа се огледа в огледалото и започна да оправя косата си.

-Ами ако не стане?- попита Ина.

-Ще стане, той я излъга за целия орден, който е едно от най-големите неща в живота му. Тя трябваше да знае.- успокои я Ноа.