Тоест

1,2,3.. Отначало

Приятно четене!! 😊

-Съжалявам..

Ерика припадна.

-Сестра!- беше последното, което чу.
Беше в несвяст почти час, събуди се в болничното легло и започна да се оглежда.
Лари! Трябваше да разбере какво се бе случило с него. Но защо? Защо искаше да го предпази от всичко, изпитваше чувства към него, а дори не знаеше любимият му цвят.. Тъжна картинка бяха двамата, тя си обеща, че ако е жив ще му даде шанс, защото разбра, че ако някой ден е без него, това ще е най-фаталният ден в живота й.

Вратата на стаята се отвори.. Ина?!

-Как си?- попита тя.

-Честно ли? Чувствам се отвратително, сякаш ме е блъснал автобус, сякаш сърцето ми е на милиарди парчета и немога да го събера. Сякаш пропуснах шанса си да съм щастлива.. Така се чувствам, празна.

-Той е жив..- Ина почти го прошепна.
Ерика си пое дъх. В очите и се изписа нещо по-силно от радост, нещо по-силно от любов. Беше жажда за живот. Искаше да го види, искаше да го усети, да го опознае и никога да не го пусне.

-Тогава какво още чакаме?!-тя стана по-щастлива от всякога.

-Ерика, почакай. Има нещо което трябва да знаеш.. Лари е жив, но имаме проблем.- все по-плахо, гласът на Ина се губеше.

-Изплюй го, мамка му!- Ерика се напрегна.

-Той не, иска да те вижда.. каза, че това което ти е причинил, това което ти се случи е по негова вина. И, че никога няма да си прости, че те е наранил така.

-Но, аз.. аз го об..- Ерика бе прекъсната от Ноа, който нахлу в стаята.

-Той е жив!- почти го извика.- Хайде Ер, ела да го видим!- Ноа беше щастлив, но когато я видя по погледа й разбра, че нещо не беше наред.

-Какво има, Ер? Да не се е случило нещо?
Ерика само седеше в леглото и гледаше в пространството. Той беше жив, но на каква цена? Наистина ли се обвиняваше за случилото се. Наистина ли си мислеше, че вината бе само и единствено негова? Разбира се, че не. Но я поемаше, и за това го усети, болката тя знаеше какво предстой. Ерика го погледна.

-Изведи ме от тук.- почти прошепна.

-Ерика..

-ИЗВЕДИ МЕ ОТ ТУК!- не го извика, но го каза с такъв заплашителен тон, че никой не би посмял да не изпълни заповедта й.

*Седмица по-късно*

-Ерика, трета маса и побързай!

-Разбрано.- Ерика се запъти към трета маса- беше почнала работа за лятото, искаше да се разсейва с нещо, което не беше Лари. Случилото се с я убиваше, но накрая просто се предаде. Не го помнеше, а той неискаше да има нищо общо с нея.

-Какво ще искате.- попита любезно, без да поглежда клиентите си.

-Да ме обслужи някой друг.- Ерика повдигна погледа си. Пред нея седеше Лари. Изглеждаше невероятно.

-Ако искаш, аз мога да..

-Шегувам се.- той се засмя.- Как си, Ерика?- попита я и й посочи мястото до себе си.
Тя седна послушно и го погледна недоумяващо.

-Д-добре съм. Ти как си?

-Доста добре. Исках да те попитам нещо, но явно ще го оставим за по-късно.- той стана и прегърна момичето, което туко що беше влязло в кафенето.
Трябва да се шегуваш с мен! Ина?!
Те се прегърнаха.

-Ерика, ще бъдеш ли така добра да ни донесеш по две къси, моля те?- Лари я помоли най-спокойно, сякаш тя можеше да му откаже.

-Разбира се, г-д Джелбърг.
Ерика се отправи към склада, тя не беше ли само приятелка, по дяволите! Не знаеше защо, но я мразеше. Дори нямаше определена причина. Или има? Щеше да разнищи всичко, щеше да си го върне.

-Ало, Ноа. Да се видим, трябва да ми разкажеш за тази ваша „Ина".

-Добре, Ерика сега можеш да ми кажеш, защо ме изкара от душа?

-Разкажи ми за Ина.

-Какво искаш да знаеш за нея?

-Нещо свързано с Лари и нея.

-Да не ревнуваш?- той се засмя.- Те няма да имат връзка, спокойно.

-Първо не ревнувам, второ защо мислиш, че не са заедно, трето разказвай.

След около тридесет минути, разказване на аферата на Лари и Ина, Ерика гледаше втрещена в Ноа.

-Кажи ми, че се шегуваш, спал си с кучката която е оставила брат ти сам, докато е била болна?

-Всъщност, не беше. И ти доста добре я подреди, едно време.

-Аз? Какво съм казала?- Ерика беше доста учудена.

-Да кажем, че измисли ново лечение за болестта й.

-...

-Кучко-терапия.- Ноа избухна в смях.

-Пресвета Дево!- и двамата се запревиваха, когато Ерика се кръсти.

-И сега вече знаеш, защо те нямат бъдеще заедно. Освен ако Лари не е полудял.
Ерика пребледня.

-Мисля, че луд, е меко казано.- Ноа проследи погледа й и видя Лари и Ина да се целуват до едно дърво.

-О, Боже, Ерика.- той я прегърна, когато тя започна да плаче.

-Искам да й разбия грозната физиономия в стената.- изсъска Ерика.
Ноа се засмя.

-И за това има време, съкровище.- прегърна я по-силно.