-Как те накара да се почувстваш, когато видя залеза?-най-сетне проговори той.
-Ам..незнам, щастливо?- смотолеви тя.
-Ами когато слънцето се скри напълно?
-Празно.
-...именно. Така се почувствах и аз, когато си тръгна, без дори да ми кажеш защо.
...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Първо, надявам се новата глава да ви хареса. Второ имам нова история, по-скоро е поема, поне е опит за такава, "Илюзия" моля ви покажете й малко любов :D!
Също така ако не сте забелязали имаме нова корица, надявам се и тя да ви харесва. В описанието на профила ми може да видите инстаграма ми и снапчата. за мързеливите специално
Instagram- tediivailova
Snapchat- tedisaan2 Pls пишете, че четете "Тоест" след като последвате муа❤❤❤
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Радвам се, че дойде, най-сетне.- каза Ноа и стана за да я прегърне.
-Какво правиш тук?- шептеше Ерика.
-Много добре знаеш, че нямаше да се измъкнеш лесно от мен.- той се усмихна когато вратата се отвори отново.
-И теб очаквах.- той тръгна към Ина която влезе, последвана от Лари.
-Добре, обърках се. Какво прави тя тук?!
-Не тормози хубавата си главица. Да тръгваме.
Лари хвана Ерика, а Ноа- Ина. Запътиха се към поредното стълбище, сега се намираха пред врата с надпис „В.И.П."
-Пристигнахме.. дами заповядайте.- Ноа им отвори вратата. Вътре беше претъпкана с хора над средната възраст. Тук там някое по-младо момиче. Ерика знаеше каква беше тяхната роля.
