-Как те накара да се почувстваш, когато видя залеза?-най-сетне проговори той.
-Ам..незнам, щастливо?- смотолеви тя.
-Ами когато слънцето се скри напълно?
-Празно.
-...именно. Така се почувствах и аз, когато си тръгна, без дори да ми кажеш защо.
...
2к- предполагам, че е официално ;) Благодаря ви!<333
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Ако кажеш нещо ще те скълцам!- Лари се наведе леко над Трейл, който се прививаше от болка.
Лари беше застанал пред Трейл, закривайки ножа забит в бедрото му.
-Има ли проблем, господине?
-Nicht! Из-злезте господа.- запъваше се Трейл от болка. Всички излязоха.
-Слушай внимателно сега, ще повтаряш след мен, иначе ножа.- Лари се усмихна зловещо.
-Притеснявам се за него.- каза Ерика. Нека видим къде е.
-Ерика, стой тук, моля те.- замоли се Ноа.
-Тук съм съгласна с него.- обади се Ина.
-Чувате ли това?- Ерика се запъти към стената. Има някой в кухнята.- излезе през вратата и се запъти точно на там. Точно преди да отвори вратата на кухнята, чу стонове. Открехна я, това което видя- кръв, нож, Лари и Трейл с.. микрофон?
-Лари, какво по дяволите правиш?- Ерика шепнеше, мислеше, че може да я чуят другите.
-Шшшт.- каза Лари и продължи да говори на Трейл. Ерика седна на едни стол до плота и започна да следи разговора.
-Имам само няколко изисквания, няма да отнеме много време.- Лари се усмихна, докато леко завърташе ножа.
-Слушам..само..спри!- замоли се Трейл.
-Първо, ще работим заедно, но този път аз командвам.
-Какво?! Ти си луд!- Трейл се изви от болката, която му причиняваше Лари.
-Трейл, и двамата знаем, че имам доказателства които мога да покажа на полицията.- Лари оправи вратовръзката си.
-Ти, мазно копеле! Ка-кво...- Трейл падна на земята и очите му се затвориха.
