Не, не беше той.
Десет минути след като часа започна, се чу почукване по вратата. Това вече беше той.
-Ники! - Повика я Ерика. - Ето го.
- О, Боже мили. На твое място досега да съм го изяла.- Засмя се Ники
-Не е мой тип.
-Искаш да кажеш, че този секс не е твой тип така ли?
-Спри!!- скара й се Ерика.
-Спокойно само се шегувам, но ако не действаш някой друг ще го направи.- намигна й.
-И така, ученици, заемете местата си.- Каза Г-жа Кочева.
-Но преди да започнем, искам да поздравя за, невероятното представяне на олимпиадата по математика, Г-н Арвид Улф Джелбърг.
Лари се изправи и започнаха да му ръкопляскат, Ерика също. Всичко беше наред докато не осъзна две неща - първо, той имаше странно име, второ, беше момчето, за което говореше Кочи. Той трябваше да й бъде учител по математика.. Ерика беше развълнувана и шокирана едновременно.
Не казаха нищо повече и часа продължи, както всеки час по изобразително изкуство - не особено вълнуващ , след като го предаваше учителка по математика. Недостиг на учители, поне можеха да не избират жената на сатаната, като Кочева. - помисли си Ерика
След като часа свърши и всички почнаха да се разотиват по стаите си, Кочева извика Лари и Ерика.
-Здравейте деца, запознайте се, Лари - Ерика, Ерика - Лари.
-Приятно ми е да се запознаем. - Каза Лари докато се усмихваше и се здрависа с Ерика.
-И на мен ми е приятно. - Дори повече от колкото трябва, помисли си тя. Когато докосна ръката му потръпна.
Лари също го усети и за това й намигна докато Кочи не гледаше.
-Лари, госпожица Варбург е една от най-добрите ни ученички, с която много се гордеем. Нo по математика не може да се похвали особено, нали Ерика.
Супер, помисли си тя, ще е страхотно да я злепоставят пред него.
-Мислех си, ако имаш време да проведете някой урок? - Попита Кочева.
-Да, разбирасе, че ще мога.
-Благодаря, но мисля, че ще мога да се оправя и сама? - Знаеше, че няма да успее, но не искаше той да види колко всъщност беше зле.
YOU ARE READING
Тоест
Romance-Как те накара да се почувстваш, когато видя залеза?-най-сетне проговори той. -Ам..незнам, щастливо?- смотолеви тя. -Ами когато слънцето се скри напълно? -Празно. -...именно. Така се почувствах и аз, когато си тръгна, без дори да ми кажеш защо. ...