Тоест

Само началото..

-Къде всъщност отиваме?- попита Лари, докато се качваше на задната седалка в колата на Марина.

-Не се притеснявай захарче, ще разбереш.
Ерика се настани на задната седалка до Лари, а Ина седна отпред при Марина.

-Готови ли сме да тръгваме?- попита Мар.

-Пали.- каза Ина.

*20:30*

Ерика се облегна на рамото на Лари и затвори очите си, той хвана ръката й и я целуна по челото.

-Партиии!!- развика се Ина.

-Какво по дяволите правиш?!- стресна се Марина.

-Всички сте заспали, едва осем часът е.- отговори Ина.

-Хмм..кучка..- изкашля се Ерика.
Лари и Марина започнаха да се смеят, докато Ина погледна безмилостно Ерика в огледалото.

-Сега кажи, къде отиваме?- за пореден път попита той.

-Има един склад, доста стар. Мисля, че ви е познат все пак там беше и Ерика.

-Кои са тези хора, какво искат?-гласът на Ерика трепереше.

-Искат Лари.- каза мрачно Ина.

-Кой не го иска?- засмя се Марина. Почти пристигнахме, имам нещо като къща тук. Ще преспим и утре ще следваме плана.

-Какъв план?- попита Лари.

-Този който ще измисля, Лар.-усмихна се Марина. Пристигнахме, събуди спящата красавица.- каза Марина.

-Само спяща, за другото незнам.- изсъска Ина.
Марина се засмя.

-Няма да я будя.
Лари взе на ръце Ерика и я вкара в къщата.

-Сложи я тук.- каза Марина, сочейки леглото на втория етаж.

След това тримата отидоха в кухнята.

-Някой гладен?- попита Ина.

-Качвам се горе имам малко работа, да ви е сладко.- каза Марина.

-Какво ти се яде?

-Нищо.- Лари погледна мрачно на долу.

-Какво има?

-Къде, кога, защо.

-Не разбирам.

-Къде отиде след това, кога си тръгна, защо го направи.- погледна я.

-Нека не говорим за това.

-Защо не?- попита той.

-Не искам да ме намразиш.

-Не мислиш ли, че е малко късно за това?

-Не ме мразиш. Не можеш.
Тя седна на плота. Той се приближи към нея.

-Избяга с него, нали?

-...- тя не можеше да го погледне в очите. -Спри.

-Избяга с брат ми след като разбра, че не си болна, нали? Остави ме сам. Чаках те. Не дойде.

-Спри...

-Дори не ми каза, че си спала с него когато бяхме заедно.

-Ти знаеш?!- шок се изписа на лицето й.
Той се засмя.- Искаш ли да ти кажа нещо забавно?

-Недей...моля те..! Лари сложи ръцете си върху китките й.

-Чаках цяла нощ в болницата.- започна да стиска китките й.- Сам, бях сам през цялото време. Чаках, чаках. Защо? Мислех, че си болна, казаха, че си мъртва. Била си с него, докато се обвинявах. Мислех, че съм виновен за смъртта ти.

-Спри, боли ме!- извика тя.
Той продължи да я стиска, по-силно.

-Обичах те. Знаеш ли?

-Знам, знам спри!

-Излъга ме.- погледна я право в очите със студен поглед. Не спря да я държи.

-Търсех те. Но после го видях в очите му. Ноа. Беше с него през цялото време, нали? Под носа ми. Трябваше да си мъртва, не да правиш секс с брат ми.- разкрещя й се той. Удари я.

-Спри, моля те..- проплака тя.

-Защо? Боли ли те?- попита риторично той.

-Да!
Той спря. Наведе се над нея.

-При мен беше по-зле. Когато ме болеше, неможех да го спра.

-С-съжелявам..-заекваше тя.

-Аз не. Научи ме, че долнопробните кучки се познават отдалече.- усмихна се.
Той се наведе и я целунал.Тя се притисна в него с копнеж, след секунда се отдели от нея.

-Сега го искаш, нали.- попита я Лари.

-Непоправим си. Сега ще си играеш с мен така ли? Няма да ти го позволя.- усмихна се тя, докато разтриваше китките си.

-Няма ли? Ще ме молиш да е така.
Обърна й гръб.

-Чакай!- накара го да спре.- Не можеш да отречеш, че ти беше забавно, нали?- попита го изкусително тя.

-Забавлението тепърва започва.- отвърна й той.

Докато Лари се качваше по стълбите, чу шум идващ от стаята на Ерика.
Влезе, почти откърти пантите.

-Добре ли си?
Гледаше я как се беше оплела в одеялото си.

-Паднах.- започна да се смее тя.

-Чакай, нека ти помогна.

-Просто искаш да ме видиш по бельо.- засмя се тя.

-Бонус...