Тоест

Bügeleisen

"Хей, bügeleisen."

"Мисля, че обърка чата."

"Не съм ;)"

"Наистина ли ме нарече ютия на немски?!"

"Не го приемай толкова на вътре."

"Нека позная, на всички казваш така?"

"Не, само на теб, чувствай се специална ;)"

"Полъскана съм, че ме нарече ютия, но ще трябва да уча, а ти ме разсейваш ;)"

"Ти ми намигна?!? Идвам ;;)"

"Какво?! Не..!"

"Тъкмо ще ти помогна да си научиш ;)"

"Ти? Не, благодаря."

"Не искаш да сме сами в една стая или..? ;)"

"Първо спри да пращаш тия намигащи личица, второ - не и трето - трябва да уча, чаооо."

"Чао, bügeleisen ‚;)) ;*"

- Охх боже, дали щеше да е добре да се качи? - Мислеше си Ерика.

- Боже не..

- Говоря си сама?

-Браво, Ерика, браво. - Продължаваше тя. Може би искаше да види какво ще се случи ако са сами в стая. Абсолютно нищо. - Помисли си тя. По добре да си научи и да си легне, твърде много се събра за един ден.

На следващия ден, докато закусваше, от горният етаж отново се чу силна музика.

-Не отново - помисли си тя. Започна да тропа с дръжката на метлата по тавана. Всички звуци изведнъж спряха.

-Хубаво..

Стана 7 и тя трябваше да тръгва, за това си взе раницата и се отправи към вратата.

След като излезе пред входа си, чу вик.

-Стойй! - Огледа се, но не видя никого и продължи.

Не направи и две крачки и чу:

-Bügeleisen, чакай!!

Ето го и него - помисли си тя. Изглеждаше страхотно, сякаш не беше станал преди 10 минути. Носеше черна тениска и скъсани дънки, съвсем обикновено, но все пак се наслаждаваше на гледката.

-Добро утро и на теб. Каза сънливо тя.

-Да не би да ти се спи? - Засмя се той.

-Не, просто обичам да се прозявам без причина.

-Ясно, ясно и да знаеш твърде рано е за добро утро.