Тоест

Край.. :')

-Как си, красавице?- Лари й подаде чаша с кафе.

-Къде съм?- попита го Ерика.

-Има ли значение? Важното е, че сме заедно. Само аз и ти.- целуна я.
Намираха се до едно дърво, по средата на нищото.

-Лари, обичаш ли ме?- Ерика остави кафето и хвана ръката му.

-Как може да ме питаш такова нещо? Разбира се, че не!- той хвърли чашата с кафето си право към дървото и издърпа ръката си от нейната.
Ерика настръхна. Мястото покрай тях стана сиво. Ина се появи зад дървото. Целуна го.

-Той само те използваше, Ерика. Вече можеш да си вървиш.- Ина й се усмихна, и двамата изчезнаха. Ерика остана сама. Затвори очите си и усети земята да се тресе. Секунди след това, Ерика се намираше в асансьор. Имаше само един човек с нея.

-Здравей.- Лари се обърна и я поздрави.
Ерика го игнорира. Стигнаха 8-мия етаж.

-Имам чувството, че те познавам.- той се загледа в нея и се усмихна.

-Познаваш ме по-добре от всеки друг.- тя се засмя и тръгна към „апартамента си..".

-Може ли да те помоля за услуга?- попита срамежливо той.

-Зависи, какво искаш?

-Кажи да..- намигна й.

Ерика се събуди в болничното легло. Лари стоеше до нея, беше хванал ръката й.

-Боже мой! Тя е жива!- една огромна усмивка се разля по лицето му. Прегърна я.

-Лари, трябва да ти кажа нещо..- започна, но той я прекъсна.

-Не, Ерика, аз трябва да ти кажа нещо. Обичам те. Винаги съм те обичал. Не мога да живея без теб.

Ерика избухна в смях.

-Не очаквах такава реакция..- погледна я недоумяващо.

-Не, просто..- целуна го.- Щях да кажа абсолютно същото.- засмя се.

-Какво е това викане?- Ноа влезе в стаята и прегърна Ерика.

-Обещайте ми, че всичко ще се оправи, моля ви..- Ерика погледна с надежда.

- Всичко ще е наред.. обещавам.-Лари хвана ръката й.- Не искам да те губя.

* 7 Години по-късно*

Всичко започна на осмия етаж, там би трябвало да свърши..

-И тогава им казах, че не е мъртъв, просто не диша.- Ноа и Марина започнаха да се смеят. На вратата се почука.

-Може би са те! Бързо!- Ноа се затича към вратата.
Това бяха Ерика и Лари, но имаше още някого с тях..

-Искам да я видя!- Ноа се държеше като малко дете, толкова беше щастлив.
Ерика държеше едно малко и крехко създание в ръцете си. Една ръчичка се показа.

-Ноа, представям ти, Саманта.- подаде малкото съкровище. - Твоята племенница.

-Аз съм чичо!- извика радостно.
Лари започна да се смее.

След час всички си говореха за новото попълнение в семейството.

-На кого я кръстихте?- попита Марина.
Ерика се усмихна.- На баба й.
Лари я прегърна и след това се изправи.

-Имам нещо важно за казване.- видимо беше притеснен.

-По-тихо тъпак такъв, ангелчето спи.- Ерика го погледна с най-„милата" си усмивка.
Тогава Лари коленичи.

-О, Боже!- Ерика започна да се смее.

-Ерика, ще ме удостоиш ли с честта, да станеш моя „любяща" съпруга?

-Какво ще кажеш, Сам? Виж го, колко е хубав, не мога да му откажа.

-Ер, искам само да чуя- да..- намигна й.- Коляното ми изтръпна.

-Да!- целуна го. Ноа покри очите на бебето.- Не пред детето.

Лари взе Сам, и Ерика седна до него.
-Обичам ви, толкова много.- каза и целуна Саманта по челото.

-И ние те обичаме.- Ерика го прегърна.

-Ина!- Хънтър викаше с цяло гърло.

-Не викай! Не виждаш ли, че се опитвам да спя, глупак такъв!- Ина му кресна.

-Съжалявам. Чу ли новината?

-Какво пък сега? Кой е умрял? Дано да е Ерика.- засмя се.

-Имат дете..- Хънтър погледна надолу.

-Тази.. кучка! Няма значение, аз също съм бременна.- Ина започна да си пили ноктите.

-Аз.. ще ставам баща?!- Хънтър подскочи от радост.

-Да, да.- Ина се усмихна лукаво.

-Какво си намислила..?- попита я той.

-Нищо, само знай, че това дете ще бъде билетът ми към отмъщението.

-Дори няма да повдигам този въпрос.. Ина, какво ще е?

-Момче, Хънтър. Ще си имаме момче..

В новата ми история, можете да следите продължението ;)