Тоест

Ще му хареса.. ;)

-Ам..- съблече я, после й я подаде.

-Мерси. Ела.- Ерика го хвана за ръката и го поведе към стаята.

-Какво правиш?- попита я.

-Прощавам ти.- целуна го.

-Добре.- Лари се засмя.
Влязоха в стаята. Ина беше там.

-О, здравейте. Ще ви преча ли?- попита тя.

-Д..-започна Лари.

-Не.- прекъсна го Ерика. Дойдох само да взема тениска за Ноа.

-Ей.. забави се.- каза Ноа.

-Да, станаха неща. Няма значение, мисля да си лягам.

-Къде ще спиш?- попита я.

-При Лари.

-Аха..

-Какво?

-Какво, какво?

-Какво беше това, аха..?- попита Ерика.

-Нищо, мислех, че сте скарани.- отговори й.

-Незнам какво сме, не ме интересува. Той неможе да се отърве от мен толкова лесно.- засмя се тя и излезе от стаята.

-Спокойно Ерика, ще се постарая да е лесно.- прошепна на себе си.

-Какво правиш в стаята ми?- попита Лари.

-Ама, това твоята стая ли е? Не знаех.- погледна го кротко. Да изляза ли?- попита го.

-Да!- затръшна вратата, след като тя излезе.
На вратата се почука.

-Ина, казах ти да не идваш повече в стаята ми!- развика се Лари докато отваряше.

-Не е Ина.- Ерика се усмихна.

-Уу, грешка..- и двамата се засмяха. Какво правиш тук?- попита я.

-Ще спя тук.- каза, докато влизаше без покана.

-Не бяхме ли...?
Тя го целуна.

-Зависи, сърдиш ли ми се, Лар?- намигна му и го повика на леглото.

-Как може да ти се сърди човек.- засмя се и седна до нея.
Докато я гледаше, започна да я сравнява с Ина. Нямаха почти нищо общо, което го радваше.

-Защо ме гледаш така?- попита го и сложи палеца си на устните му.

-Как?- каза бавно, не искаше да спира с това движение.

-Сякаш ме виждаш за първи път.- дръпна го за тениската и се притисна в него.- Заклевам се, ако някой влезе сега много ще се ядосам.- усмихваше се когато видя изненаданата му физиономия.