Тоест

Щом заплака, започна да вали..

Благодаря ви за 1000 преглеждания!!!!!

Съжелявам за тъжната глава ;;;;;;)

-Може ли да карам?- попита Ерика.

-Разбира се, че не.- Лари се засмя и я прегърна.
Всички се качиха в колата и потеглиха.

-Кой къде ще спи?- попита Ина. Неможа да скрие усмивката си.

-Вие с Ноа в моят апартамент, аз и Ер в нейният.- каза Лари.

-Какво?- попитаха Ина и Ноа в един глас.

-Да, какво?- сега Ерика, но тя се усмихваше.

-Нали Ина нямаше къде да отседне? Намерих решение.- Лари се засмя.
Той знаеше какво става от самото начало, искаха да ги разделят. Нямаше да се получи. Нямаше да го позволи.

-Да... радвам се.- Ина беше в шок.

-Утре имам рожден ден. Искате ли да си направим парти?-попита Ерика.

-Прати? Алкохол? Трева? Вътре съм.- каза Ноа, очите му светнаха.

-Аа, не Ноа Ерика не пуши. Но едно малко?- Лари я погледна очакващо.

-Ще видим, възможно е.- Ерика се засмя при вида на радостните лица на момчетата.

-Ина, ще дойдеш нали?- попита я Ерика.

-Ще има алкохол, разбира се, че ще дойда.- отговори Ина.
След час, пристигнаха. Лари помогна на Ерика да се нанесе временно при него. Ходиха до магазина за алкохол, а другото си набавиха сами. Лари и Ерика започнаха да подреждат всичко което купиха по шкафовете. Ерика се качи на масата в кухнята за да достигне eдин шкаф.

-Ще паднеш.- предупреди я Лари.

-Знам какво правя.- оплези му се тя.
Точно след тези думи загуби контрол и полетя назад.

-Ерика, Ерика...Ер събуди се.- Лари размахваше черна тетрадка пред лицето й.

-Какво..

-Падна. Добре ли си?- попита я отново.

-Да, поне така мисля.

-Бих ти казал „казах ли ти", но вече ти го казах.- той я вдигна. -Следващият път можеш да ме послушаш, нали?

-Да мамо, съжалявам.- Ерика се усмихна когато Лари я целуна по челото.

-Къде са онези двамата?- попита Ерика.

-Ер, трябва да ти кажа нещо за тях..
На вратата се позвъня.

Може ли да почака?-попита тя.

-Явно да.- усмихна се и си облече тениската, докато Ерика отваряше вратата.

-Здравейте, да знаете къде се нам.. Ерика!?- беше мъж, горе долу на средна възраст. Беше облечен с бяла риза и черен пуловер.

-Татко?!- учуди се Ерика. Лари се появи зад нея.

-Има ли проблем?- попита той.

-Да има! Кой си ти и какво правиш с дъщеря ми?- попита бесен господина.

-Кой? Баща ти?- погледна я.
Лари се прибра вътре облече къси панталони, защото до преди малко беше само по боксерки. После отново се върна при семейство Варбург.
Ерика се хвана за главата.

-Е, млада госпожице обяснявай..?- мъжът скръсти ръце пред гърдите си и я погледна остро.

-Татко това е Лари. Той ми е..- започна тя..- приятел.

-Та, дойдох за рождения ден на малката ми принцеса.- продължи той, все още със строг поглед в очите.

-Татко. Утре е.- Ерика потисна усмивката си.

-Прекрасно, ще се радваме да ни погостувате.- обади се Лари.

-На вас?- попита Вилиан.

-Татко, засега живеем заедно. Ние..- Ерика направи извинителна физиономия.

-Категорично не!- развика се той. Ерика какво си мислиш? Няма да го позволя.- Вилиан задърпа дъщеря си към стълбището.

-Не!- изкрещя Ерика.

-Моля ви нека ви обясня.- Лари се опита да помогне. Не се получи.

-Не искам повече да се доближаваш до нея. Разбра ли ме? Ти си само на шестнадесет.- Вилиан беше бесен.
Ина и Ноа се качваха по стълбите.

-Къде е тревата?- попита силно Ноа. Дядка, ти ли носиш стоката?.
Лари удари Ноа зад тила.

-Ау!- извика той. За какво беше това.

-Това е бащата на Ерика.- прошепна му Лари.
Ноа му подаде ръката си. Вилиан само го погледна пренебрежително и отново задърпа Ерика.
Когато излязоха на вън, започна да вали. Лари ги последва.

-Пусни ме!- продължаваше да крещи тя. Погледна Лари, сълзи се стичаха по лицето й. Баща й отвори вратата на колата.- Влизай!- изкрещя той.

-Не! Няма, неможеш да ме накараш!- възпротиви се тя.
Той я удари. Лари стоеше пред входа и не спираше да я гледа. Защо не правеше нищо?!
Ина излезе заедно с Ноа и отиде при Лари. Тя го прегърна. Ноа се затича към колата. (Защо той?!)
Ерика влезе в колата и седна на задната седалка. Баща й заключи вратите. Тя се обърна назад и се загледа. Ноа тичаше по колата, докато Ина и Лари стояха до вратата на входа. Той беше свел глава, а Ина се усмихваше над него.

-Къде отиваме?- попита през сълзи Ерика.

- Връщаме се в Манчестър.- отговори баща й.
Ерика заплака още по- силно. Дали щеше да го види пак?