Тоест

Пощальона :')

-Ще спиш в моята стая.- каза Ерика.

-Ами баща ти?- попита я Ноа.

-Той никога не се качва горе, откакто мама си тръгна.- поясни тя.

-Искаш ли да звъннеш на Лари?

-Разбира се, че искам. Но няма. Той избра да остане, в момента не съм в настроение да говоря с него.
Ноа се чувстваше ужасно виновен за всичко. Той беше изпратил анонимно съобщение на Вилиан, да види как е дъщеря му. Неможеше да каже на Ерика, но това беше само част от плана им с Ина.

-Какво ще кажеш да остана за тази седмица? Само докато свършиш училище, после ще.. ти помогна с Лари.- предложи той. В очите му се четеше разочарование.

-Наистина ли?! Какво щях да правя без теб, Ноа? Ти си най-добрият ми приятел.- прегърна го.
Ноа я стисна по-силно отколкото беше нужно, неможа да се сдържи.

-Днес е неделя. Какво ти се прави?- Ерика му се усмихна и седна на дивана.

-Каквото и на теб.- Ноа седна до нея.

-Имаш хубава усмивка, знаеш ли?- протегна ръцете си към него и стисна бузите му.
Ноа я погледна в очите. Хвана ръцете й и ги придърпа към себе си. Уви ги около врата си и се наведе към нея.
Ерика не се дърпаше. Докато на вратата не се позвъня. Ерика се обърна с лице към вратата и Ноа сведе глава надолу. Тя стана и отвори. Беше пощальона.

-Добър ден госпожице, не знаех, че отново сте в града.- подаде й един плик. Това е за баща ви. Лек ден.
Ерика затвори вратата и заразглежда плика. Беше черен и толкова познат. Черен матов цвят с малко червено „Т" в долният десен край. Тя започна да го отваря внимателно.

-Луда ли си?- попита я Ноа, когато видя какво се опита да направи Ерика.

-Само ще надникна, после ще го затворя.-прецизно започна да разпечатва плика, вътре имаше нещо като картичка за рожден ден, но беше черна и имаше малко матови резки по краищата, малкото „Т" също беше долу.

-Това ми е толкова познато.- започна да размишлява на глас.

-И на мен.- Ноа се наведе към нея.
Ерика стоя пред вратата петнадесет минути и накрая се сети.

-Лари!- извика тя.

-Какво?- Ноа я погледна недоумяващо.

-Паднах от масата онзи ден, той размахваше такава тетрадка. Беше същата.

-Добре, няма да те питам какво си правила на масата.- Ноа се засмя. Сигурна ли си?- продължи.

-Абсолютно сигурна съм. Трябва да го попиташ.- настоя тя.

-Защо аз?

-Ти си му брат. Може на мен дори да не иска да ми каже.- Ерика сведе глава.
Ноа се приближи към нея и повдигна брадичката й.- Ще го попитам.
Целуна я по челото и седна на дивана.

-Още довечера се връщаме.- каза Ноа разсеяно.

-Имаш в предвид ти, се връщаш?- поправи го.

-Напротив, тази вечер ще разберем какво е това „Т".- той я погледна и й се усмихна.
Сякаш вече незнаеше какво е.

-Пристигна!- развика се Лари. Отново се събираме.

-За какво говориш по дяволите?- не го разбираше Ина.

-Трейл, отново ни вика.-Лари започна да подскача от радост.

-Трейл?! Още работиш с него?- Ина стана от стола в който седеше и се приближи до Лари. Той е опасен.

-Аз също съм.- усмихна се палаво.

-Знам, знам каубой.- тя се засмя.

-Искаш ли да дойдеш на събирането с мен?- попита я.

-Разбира се.
Чу се позвъняване на телефон. Моят е.- Лари се запъти към мобилния си.

-Какво искаш, Ноа?

-След десет минути сме при вас, по-добре да обясниш на Ерика за работата с Трейл.- Лари можеше да си представи нахалната усмивка на лицето на Ноа в момента.
Ноа затвори първи.

-Мамка му!- извика Лари и запрати телефона си в стената.

-Кой е Трейл?- попита Ерика докато нагласяше колана си.

-Ще видиш. Лари ще ти обясни.- Ноа отново извади дяволитата си усмивка..
След половин час. Слязоха от колата, Ерика погледна към небето. Беше мрачно, имаше лошо предчувствие.
Ноа почука на вратата, на 8-мия етаж. Лари отвори веднага, в очите му се четеше страх.

-Как си братче?- попита весело Ноа.
Лари видя Ерика, избегна очния контакт. Не смееше да я погледне в очите.

-Давай Лари, разкажи на Ерика. Знаеш за кое.- Ноа намигна и на двамата.
Ина влезе в стаята, изглеждаше притеснена.

-Ерика..- гласът на Лари трепереше.

-Да?- подкани го тя.

-Може ли да говорим насаме.- попита я.

-Предполагам..
Отидоха в спалнята му.

-Какво става, Лари?- Ерика не издържаше. Беше наистина много любопитна.

-Ще ти кажа нещо, свързано с майка ти. Обещай ми, да не ме намразиш...