-Как те накара да се почувстваш, когато видя залеза?-най-сетне проговори той.
-Ам..незнам, щастливо?- смотолеви тя.
-Ами когато слънцето се скри напълно?
-Празно.
-...именно. Така се почувствах и аз, когато си тръгна, без дори да ми кажеш защо.
...
-По дяволите, Трейл! Спри, знаеш, че не обичам да го правиш.- Лари се ядоса.
*Добре де, добре спирам, просто можеше някои да ни подслушва. Слушай сега, събирането ще е у вас. И не искам да издънваш работата. Мога да ти имам доверие, нали?*
-...да...разбира се.- Лари погледна плахо към Ерика. Тя стисна ръката му.
*Дано да си прав. Всички ще дойдем, имаш един час. Използвай го разумно!*
*КРАЙ НА РАЗГОВОРА*
-Мамка му! Ноа, донеси шибаната трева, Трейл ще ни идва на гости.- Лари беше бесен и изплашен. Ерика седна до него.
-Какво? Ще дойде тук?- попита тя.
-Да, заедно с другите. Бащата ти също.- Лари сведе глава.
-Ако ме види?- Ерика се изплаши.
-Надяваме се да не те види..- каза Ноа. След час вече всичко в къщата беше подредено. Лари се притесняваше. Беше седнал на дивана и гледаше в стената.
-Хей, как си?- Ерика седна в скута му и обви ръцете си около врата му.
-Вече по-добре.- той се усмихна и я целуна. Ерика го потупа по гърдите.- Доста си се издокарал, а? Лари беше с тъмно син костюм с вратовръзка. Тя се наведе до ухото му и прошепна.- Ще видим какво ще стане с тази риза по-късно. Той изтръпна, точно тогава на вратата се звънна.
-Ще довършим после.- намигна му.
-Запомни къде спряхме.- удари я по дупето и тръгна към вратата. Преди да я отвори си пое дълбоко дъх.
-Hallo Sir.- поздрави го Лари.
-Мислех, че не обичаш да говориш на немски.- Трейл се засмя и му стисна ръката.
-Заповядай. Настанявайте се господа.- Лари говореше доста изискано все пак не само брат му беше измамник от класа. Бащата на Ерика влезе и му кимна. След като шест човека заеха местата си, Лари им раздаде по една пура и наля уиски. Богатите копелета харесваха такива неща.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Защо сте толкова малко.- попита Лари докато издишаше дима.
-Защото причини.- Всички се засмяха на това доста тъпо изказване от страна на Трейл, Лари също. Започнаха да говорят на тема „бизнес". Лари се заоглежда към стените, видя сянка зад вратата. Беше Ерика, облечена в една от ризите му, без нищо друго. Точно сега ли?!
-Може ли да поговорим насаме?- попита Трейл.
-Разбира се.- Лари се съгласи. Лоша идея.
-Слушам те..
-Какво ще кажеш, да спреш фалша?- каза остро Трейл забивайки чашата си с уиски в масата на кухнята.
-За какво говориш, Трейл? Всичко си е както преди.- Лари сложи ръка на рамото му.
-Ти си едно досадно копеле.- Трейл се засмя. Лари забеляза ножва до чашата на Трейл. Приближи се към него и го хвана.
-Разкажи ми Лари, как се справяш с живота без мен. Разбрах имаш си приятелка. Много е хубава, какво лице и тяло.. ммм.. Лари заби ножа в крака му и запуши устата му.
-Сега ме слушай внимателно, scheisse. Бих те убил, но ми трябваш, Повярвай ми, когато му дойде времето ти ще си отидеш.
-Gespritzt, sie sind dumm maniac!- запсува го Трейл. Лари завъртя леко ножа. Извади спринцовка от джоба си и я заби във врата му.
-Пфф, маниак, аз? Добре де, може би малко. Бащата на Ерика влезе през вратата и изпусна чашата си с уиски. Счупи се и сега още четирима костюмарчета влязоха и видяха сцената която се разиграваше.
