Тоест

Мъртва..?

-Да се надяваме...

-Всичко започна преди три години. Един мой приятел се нуждаеше от бъбрек. Исках да му помогна, но бях твърде малък за трансплантация. След една година той почина. Не можах да го преживея. От болницата казаха, че има много хора които се нуждаят от помощта ми. Една от мечтите ми беше да стана доктор. Записах курс, не се получи. Една вечер ми се обадиха от болницата, че имат пациент с опасност за живота, можех да му помогна. Беше напълно непознат, но го направих. Спасих го. След няколко месеца ме намери, човекът който спасих, той ми благодари каза ми, че неможе да ми се отплати. Предложи ми сделка.

-Как се казваше той?- попита Ерика загледана в него.

-Трейл. Казваше се Трейл.- този път Лари погледна към завивките на леглото си. В очите му отново се появиха сълзи. Той ми обеща Ерика.. обеща ми..- продължи той.

-Какво?- попита го.

-Обеща ми, че никога няма да го направи отново.- сега Лари заплака, Ерика го прегърна.

-Лари по-добре спри, друг път.- погали косата му.

-Не! Ти заслужаваш да знаеш.

-Тогава, какво ти предложи той?

-Власт, предложи ми власт. Влияние, всичко което поискам. Каза ми да си избера и да му кажа.

-Какво избра?- попита затаила дъх.

-Избрах си да работя с него. Хората от болницата ми казаха, че е известен бизнесмен, но не ми казаха с какво се занимава.

-И..- подкани го тя.

-Трафикант..на органи..- погледна я. Тя беше ужасена, но той продължи, не беше дори на половината от това което трябваше да й каже.
-Ер, тогава не знаех в какво се забърквам. Той се съгласи, заведе ме в склад. Стар, мръсен изоставен склад. Когато разбрах всичко се ужасих. После видях заплащането и колко врати можеше да ми отвори той. Станахме приятели, дотогава нямах нищо. Той ми даде всичко, Ер. Всичко което исках. Но там не бях само аз. Имаше още толкова много хора. На всички имаше доверие, на мен най-много. Бях спасил живота му, а дори не го познавах. Аз и още поне дванадесет човека имахме само две задължения. Да намираме хора и да не предаваме Трейл. Каза ни, че изгуби ли веднъж доверието си в нас, сме мъртви. Тогава се запознах с Вилиан.
Беше отчаян от развода с майка ти и от факта, че не е бил добър баща.

За това реагира остро когато ме видя с теб, той ме позна. Всички там сме един вид чудовища, Ер. Убиваме хора за пари, без да ни мигне окото.- Лари въздъхна. После продължи.- Сега стигнах до най-тежката част. Ерика, когато някой предаде Трейл, се прощава с най-ценното си. За някой са всичките пари, за други семейството, приятели, всичко което обичаш ти бива отнето. Така се разплащташ с Трейл, това е наказанието на всички които го предадат. Това беше и моето.

Ерика стисна ръката му.

Лари продължи.- Първо беше ти. После Ноа, когато видя, че ще му е трудно да ме накаже, наказа друг заради мен. Баща ти.

-Да не би да..- Ерика се запъна от ужас.

-Да Ерика, Трейл уби майка ти за да ме накаже. Той видя, че ти си най-важният човек в живота ми и реши да атакува теб за да ми навреди.

Ерика стана и заключи вратата, взе една възглавница и започна да я блъска в стената. Лари погледна надолу и запуши ушите си за да не чува плачът й.
След като тя се успокои го попита.- Какво толкова си направил?!

-Изоставих го.. Тръгнах си Ерика. Бях единственият му истински приятел и си тръгнах. Не издържах да правя всичко това, да убивам хора заради парите.

-Едно не разбирам. Когато ме отвлякоха видях Ноа, той беше там. Защо?- попита Ерика.

-Той също започна да работи за него. Той спаси живота на всички ни.

-Как така.

-Той зае моето място. От скоро е там, Трейл ми се обади да каже, че сметките са платени. Каза, че мога да се върна при него, той ми прости.. аз му отказах.

-За това отвлече Ноа?- страх се изписа по лицето й.

-Да, започваш да схващаш. Скоро има нещо като събиране. Понеже Ноа е начинаещ, Трейл повика мен, тоест,той все още ми има доверие. И мислех след като отида да платя и последната си грешка.

-Как щеше да я платиш? Не се ли плаща с хора?

-Именно, щях да заведа Ина...