Тоест

Ноа даде фира..

На следващия ден докато слизаше с асансьора се чу звука на бутона „СТОП"- Лари се качи.

Не й каза нищо. Докато не слязоха в партера. Той й подаде бележка.
-Ще чакам.- беше единственото което каза.

В часа по английски видя бележката на която пишеше, че ще я чака на покрива на блока 21:05.
Не знаеше дали да отиде.

-Госпожице Варбург, средоточете се моля!- изкрещя гадната твар от дъската.

-Съжалявам, Г-жо Ди.

Края и на последния час, прибра се. Отново се позвъня на вратата.

-Здравей, красавице.

-Красавица а?- засмя се тя след като видя Ноа.

-Може ли да вляза?

-Трябваше да ме попиташ друго, но й това става.

Ноа остана по-дълго от очакваното, това устройваше и двамата. Особено когато Ноа свали повечето от дрехите си и това разви нещата в по-добри отношения.

-Мисля, че трябва да уча, стана късно.

-Едва девет е?- разочарованието в гласа му не й подейства изобщо. Наистина беше само секс, жалко.

-Чао.- изпрати го до вратата и го целуна.

*21:03*

След като се качи на покрива слънцето тъкмо залязваше и го видя, седеше облегнат до една плоча. Седна до него. Не говореха само гледаха на пред и дишаха бавно, спокойно. Хареса й.

*10 минути по-късно*

-Как те накара да се почувстваш, когато видя залеза?-най-сетне проговори той.

-Ам..незнам, щастливо?- смотолеви тя.

-Ами когато слънцето се скри напълно?

-Празно.

-...именно. Така се почувствах и аз, когато си тръгна без дори да ми кажеш защо.

Продължаваше да не я гледа.

-Погледни ме.- каза тя. Погледни..ме.
Вдигна погледа си към нея.

-Как мислиш се чувствам когато знам, че за теб никога няма да съм на първо място?- попита го тя.

-Откъде, откъде знаеш, че не си?
Тя стана. Той също.

-Просто знам.

-Не мога ли да ти покажа?

-Какво?

-Виж, има неща който ще трябва да ти обясня.

-Мислиш ли?
Той се удари по челото.- Майка ми..тя е мъртва.
-С брат ми се гледахме сами, баща ми.. той не беше най-добрият. Справях се. Това е. Когато бях малък ме..

-Те..?

-Из-знасилиха.- преглътна тежко.

-О, Боже мили. Съ-ъжелявам.- тя също се запъна.

-Не искам да ме съжаляваш. Не исках никой да знае за това точно по тази причина. Имаше едно момиче, което наистина значеше много за мен. Тя беше болна и..- виждаше скръбта в очите му. Тя почина.

Ерика сложи ръка на устата си.

-Може би за това ме е страх от обвързване или ме е страх от това, че си с Ноа, тя също беше.

-Те са били заедно?- Ерика остана без думи.

-Напусна ме заради него. И после се разболя, след като той разбра я заряза. Аз останах с нея до края. Един ден отидох в болницата, нея я нямаше казаха, че е починала. Тогава не им повярвах, все още не им вярвам.

Тя го прегърна.

-Видях я Ер.-започна да плаче. Онзи ден я видях, докато пресичах тя не ме разпозна но аз знам, че е тя.

-Всичко е наред.- започна да го успокоява Ерика.

-Вярваш ми нали? Кажи ми, че ми вярваш, моля те..

-Да, да вярвам ти. Нека слезем долу?

В апартамента на Лари беше наистина подредено. Никога не го бе виждала толкова чист.
Чакаше Лари да се преоблече, след като влезе в стаята по къси панталони и потник седна до нея.

-Ще останеш ли?

-Да.

Той се зарадва като малко дете.

-Ще ти оправя леглото си.
Тя го спря.

-Няма ли да спиш с мен?- попита тя напълно сериозна.

-Искаш?

-Да, все пак само ще спим.

Легнаха, точно преди Лари да затвори очите си, чу Ерика да казва.

-И моля те, не ми носи кафе утре.

Лари се засмя и я целуна по челото.

На вратата се позвъня. Беше Марина.

-Добро утро.- поздрави я Лари.

-Отвлекли са Ноа..!