Тоест

Докато влизаше в асансьора, Лари чу женски глас.

- Задръжте вратата! - той се престори че не чува.

Момичето натисна копчето с надпис „Stop", отвори вратата и влезе. Лари свали едната слушалка от ухото си, погледна я кръвнишки и натисна бутона за осмия етаж.

- Здравейте ... - Ерика поздрави срамежливо.

Лари я игнорира. Отново. Тя се почувства зле и прехапа устната си.

След като стигнаха осмия етаж, Лари взе куфара си и отвори вратата на асансьора. Ерика го попита дали иска помощ. Момчето я погледна пренебрежително и й обърна гръб.

Ерика слезе на долния етаж, където се намираше новият й апартамент. Когато влезе вътре, тя не можеше да отмие глупавата усмивка от лицето си, беше погълната от мисълта за загадъчния тип от асансьора. След малко реши, че е глупаво да губи времето си в мисли за момче, което няма да й обърне внимание и влезе да се изкъпе. След като си взе душ, облече се в удобни дрехи и небрежно прибра косата си в кок, започна да разопакова багажа си.

По едно време от апартамента над нея се чуха силна музика и тропане. Ерика се опита да игнорира шума, но след малко той се усили още повече. Тя реши да отиде да помоли за тишина.

Докато се качваше по стълбите музиката ставаше все по- силна. Тя застана пред вратата на апартамента, от който се чуваше бумтенето, натисна звънеца и зачака търпеливо.Секунди по- късно вратата се отвори рязко.Пред нея стоеше момчето от асансьора с мокра коса и хавлия около кръста си. Малки капчици вода се стичаха по стегнатото му тяло. Личеше си, че тренира. При тази гледка Ерика неможа да се сдържи да не прехапе устната си.Лари се усмихна . ''Отива му'' помисли си Ерика.Той я огледа от горе до долу.

- С какво мога да ти помогна? - заяде се той.

-Може ли да намалиш музиката? - попита тя.

- Зависи. - каза той със самодоволна усмивка. - Ти какво ще направиш за мен?