Преследван

Глава 31

Конн се приземи тежко, а стъклото изскърца под ботушите му. Яростта бе унищожила стратегическите умения, които бе придобил през вековете. Чиста ярост извираше от самото му сърце. И страх, страх за жената, която обичаше. Това бе изпратило по дяволите всяка частица човечност, която притежаваше.

Ръката му се обви около гърлото на мъжа, преди той дори да успее да стреля. С едно замахване на другата ръка, пистолетът прелетя през пода.

Кървящ, почти унищожен, с наполовина работещо сърце, Конн вдигна своя враг с една ръка, преди да го тръшне на пода с невероятна мощ.

Черепът на Демидов експлодира като пъпеш.

Животното в Конн се появи с ниско ръмжене. Той стисна по-силно, отскубвайки главата от вече мъртвото тяло. След това го хвърли през прозореца.

Изправяйки се, резците му се удължиха, кръв покриваше бузите му, а Конн се обърна към половинката си. Тя бе облегната немощно до стената, ръцете й трепереха, а очите й бяха огромни зелени езера на прекалено бледото й лице.

Краката му натежаха, когато се запрепъва към нея, с кървящо тяло. Последното нещо, което щеше да направи, бе да я освободи. Той стисна зъби и посегна към белезниците.

— Конн. — Красивите й очи бяха пълни със сълзи — Свали каишката. Моля те, свали каишката. — Гласът й бе задъхан. Слаб.

Той се намръщи, обвивайки ръка около малката ключалка, преди да я строши на парчета. Пръстите му се плъзнаха по кожената каишка, сваляйки я от шията й. По нея имаше блестящи камъчета. Кварц?

Тя въздъхна силно. Клепачите й потрепериха, докато махаше каишката. Две секунди по-късно, тя посегна към каишката на Брена.

Конн изръмжа. Не бе видял Брена. Тя бе точно там, и все пак, бе видял само Мойра. Неговата половинка. Той посегна към въжетата задържащи Брена и освободи китките й, докато Мойра хвърляше каишката през стаята. Брена се надигна, поемайки дълбоко въздух, а ръцете й трепереха, докато отмяташе косата си.

Стаята се залюля. Или пък беше той. Бучене изпълни ушите му. Мойра посегна към него улавяйки бицепса му.

Дървеният под изскърца, когато коленете му се стовариха върху него.

Външната врата се отвори и той се завъртя леко, готов да защити половинката си.