Глава 3

36 2 0
                                    

Мойра се облегна назад върху плюшената седалка на хеликоптера и за пръв път не оцени лукса на добре построената машина. Копнееше шума на вятъра да може да изсмучи тестостерона от натежалия от тишината въздух, докато двамата мъже към момента я игнорираха. Келл седеше на отсрещната седалка с протегнати напред крака, глава отпусната назад и затворени очи. Конн окупираше седалката до нея, блъскайки клавишите на лаптопа си, докато екранът не оживя. Може би трябва да отиде да поседи при пилотите. Тя опря ръце на облегалките, с намерението да стане, когато Конн завъртя рязко глава към нея.

Зелените му очи я пронизаха.

— Седни. Долу. Веднага.

Тонът му бе изпълнен с предупреждения и вероятно би трябвало да се ядоса. Но енергията, която й бе нужна, за да се ядоса истински, я напусна. Изтощена. Беше толкова изтощена. Кожата прошумоля под нея, когато тя се настани обратно на мястото си.

— Натъкнах се на куп неприятности — каза Конн вместо поздрав.

Дейдж Кеърс повдигна вежди.

— И аз се радвам да те видя, братко. — Висок и мускулест, кралят изпълни екрана, облечен с дънки и черна копринена риза. Зад него имаше нещо, което приличаше на платно за прожектиране на филми... и не даваше ни най-малка представа къде се намира. Сребърният му поглед се стрелна настрани.

— Здрасти, Мойра.

— Здравей. — Изпълни се с гордост от това, колко овладян прозвуча гласът й. Спокойна. Трябваше да остане спокойна.

— Извинявай — Конн потърка брадичката си. — Как е половинката ти?

Дейдж се намръщи.

— Ема работи денонощно, търсейки лек за вируса. — Той въздъхна. — Сестра й ще ражда след по-малко от месец, а Талън ме подлудява.

Кара бе заразена с Вирус-27, докато беше бременна и никой не знаеше как хормоналните промени ще се отразят на бебето. Но Мойра бе помогнала да неутрализират катализатора в кръвта на Кара, който, ако бе останал, щеше да забърза процеса и от вампирска половинка с двадесет и седем хромозома, щеше да я превърне отново в човек с двадесет и четири хромозома. Разбира се, никой не знаеше дали вирусът ще спре до там или ще продължи да унищожава хромозомите, докато не доведе до фатален край. Засега, поне бяха успели да забавят гадината.

ПреследванWhere stories live. Discover now