Преследван

Глава 1

— Тя ще те убие — промърмори старият му приятел.

Конн Кеърс повдигна едната си вежда, стрелвайки с поглед Келлек в другия край на издрасканата маса. Не бе идвал в таверната на Шей цял век и все пак масата си бе съвсем същата. Очукана и солидна.

— Може да опита. — По дяволите, надяваше се да опита. Ако не за друго, то защото щеше да му даде основание да я вземе в ръцете си. Най-после. След цялото това време.

Келл отпи от ейла си, а тъмният му поглед не се откъсваше от вратата на таверната.

— Тя идва.

Това бе тя. Въздухът натежа, сякаш очаквайки да удари мълния... или сякаш чакайки темпераментът на една вещица да пламне. Конн се отпусна в стола си, опъна напред дългите си крака и ги кръстоса в глезените. Ботушите му опряха в износената дървена повърхност.

— Може би ще искаш да се покриеш.

Келл завърза дългата си коса на тила, а раменете му се напрегнаха.

— Имаш нужда от подкрепление. — Той огледа клиентите на таверната, насядали на дървени столове наредени покрай бара. Повечето бяха вещици и имаше може би няколко човека. Хората, които живееха на северното крайбрежие на Ирландия, бяха доволни от факта, че по-голяма част от света не знае за съществуването им. — Макар да мисля, че ще е най-добре да изведем всички от тук.

Конн едва прикри усмивката си. Приятелят му звучеше почти... загрижено.

Като силен вещер и опасен воин, страж за Съвета, той бе обучаван в магьосничество и традиционна военна стратегия. Главната работа на Келлек бе да защитава членовете на Съвета, Сбора на Деветимата. Той не се боеше от никой мъж. Но от жена? Е, това бе съвсем друга история.

— Братовчедка ти не е чак толкова опасна Келл. — Макар че, какво знаеше Конн? Мойра тренираше от век. Уменията й можеха да са смъртоносни. Ако бе така, имаше някои неща за изясняване.

Няколко от клиентите, облегнати на бара, хвърлиха загрижени погледи през рамо. Дори в тези дни, на север вампирите бяха рядкост, затова Конн гледаше да си крие зъбите. Той не искаше да говори с тях... макар че металическите му очи вероятно бяха издали какъв е.

Наблюдавайки внимателно, той се зачуди дали някой ще го предизвика. Никога досега не се бе бил с вещици. Те бяха съюзници на Реалм от векове, макар че той лично често се чудеше защо. Вещиците държаха силите си обвити в тайнственост. Дори кралят му не знаеше пълната степен на магията, която биха могли да създадат.